Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 377
ХуЛитери: 4
Всичко: 381

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: pepelqshka13
:: rajsun
:: hristam

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа Герда, Кай... и една Планина
раздел: Поезия
автор: Mariamrad

Някъде, в царство ледено имало Планина -
властна и страховита, но ... свещена била.
Там - под нейните неми, непристъпни скали,
aз във края на дългия път те открих.

И не е само приказка тази призрачна степ,
щом сега припкам дива и политам към теб,
щом преминах през всичките тилилейски гори,
а духът ми ... кошутено, спотаено гори.

Няма, няма царкиня от незнайна страна,
дето може да срине обичта ми сега!
Нито вярвам в магии, във студени сърца ...
Огледалото криво в този миг се изсмя:

"Тичай, Гердо, наивнице - дърпай свойта шейна!
Твойте детски измислици пръснах в рой стъкълца.
Грозна и уродлива ще те вижда - с очи,
за които далечна... непозната ще си.

Във зеницата врязано даже малко парче
ще остави белязано твойто нежно момче,
ще прореже завинаги най-горчиви бразди...
Не разбра ли, безсилна си пред стъклата-игли!

Като зла орисия, като душна мъгла,
разкривените образи упояват ума.
Паметта умъртвена никога не гнети.
Той безчувствен е вече. И глупачка си ти!"

Вледеняваща логика! Отрезвява... Нима?
Не! Сърцето не вярва в огледална игра.
И най-мрачния път се огрява в зори.
И в най-пустия кът някой връх вечно бди...

И тогава погледнах тези свѐти скали -
извисени и мъдри, посребрени, добри.
И прошепнах пресипнала, обещах си така...,
че без него не тръгвам... Не се връщам сама!

Върхове-повелители, моля вас от душа -
вий нали сте носители на безкрай Светлина,
винаги сте закриляли този зимен покой,
/а страхува се Снежната, че обича ме той.../

Отвисоко пазете я ... тази луда шейна,
плъзнала се към бездните на безлюдна тъма!
В нея зъзне изгубено мойто мило момче -
със сърце обезлю̀бено, с безразлично лице.

Скрита има в дълбокото чиста перла-сълза.
Само нека отприщи се водопада-тъга!
Да си спомни за сините и безгрижни лета.
И за Коледа истинска със уханна елха...

Аз изглеждам уплашена, ала не е така.
Просто тъй ми е чужда тази ледна земя.
Затова покажете ми брод към него, към Кай -
да се върне при себе си... мен и родния край!

Ако тази царкиня - тази снежна жена -
знае хитрости хиляди да примамва така,
мойто бледо, изстрадало, неспокойно момче
е навярно забравило как да бъде дете.

Той отвикнал е вече да се смее в захлас.
Всички песни пресекнаха само с нейния глас...
Но цариците с мнима и преходна красота
мигом губели силата щом изгрее деня.

Осенена се втурнах напосоки в нощта
и пред накакъв замък, и пред хладна врата
хлопах дълго, измъчено - дълго плаках без глас.
Мислех, може би близо е ...Тя - Кралицата "Мраз".

И го виждам през процепа - сред висулки от лед -
вцепенен, непомръдващ - все така смъртно блед.
Блъснах портата, хлипаща... с подкосени нозе.
Разберете, че нямаше кой сега да ме спре!

Осъзнавах, че няма нищо смисъл сега -
всички притчи премъдри не помагат в скръбта.
Даже думите вятърни да не стигнат до теб,
само да те прегърна, да съм близо поне...

Ех, приятелю свиден, мой безценен другар,
ний отдавна сродихме и съдби, и товар.
Ти си Кай в заточение... Опомни се сега!
От деца сме обречени с теб - ръка за ръка.

Ти, любов злато-сърмена, та това не си ...ТИ! -
с тези тънки, изпънати и сурови черти.
И с напрегнати скули. Изсушен. Онемял.
Без живеца. Без слънцето... Как не си полудял?

Чакам, чакам притихнала цяла вечност така.
Чакам гнилото, кривото - за да рукне сега.
И потръпвам... Но нищо. Всичко тука мълчи.
Гледат ме заплашително тези страшни стени.

Пак се взирам в очите ти, в твойта бисер-душа,
но през кривата лупа ти не ме разпозна.
В тези скрежни покои на забрава и мрак,
как ще помниш за Герда и за радости... Как???

Ето, тук съм. Пристигна твойта плаха сърна -
смела в свойта несигурност. Хайде, с мен у дома!
Стъкълцето си криво отрони, извади....
Знам, не стигат единствено мойте топли сълзи.

Аз порои изплаках - заледиха се те.
/В тази пустош замръзва всяко тъжно море/.
Но реките на Герда - милиарди дори
няма как да заместят твойте светли сълзи.

Няма как да изплача вместо тебе, уви
стъкълцето.... А искам! Затова ме боли.
Ала само едничка твоя капка... ЕДНА -
ще развърже магията. Ще обърне света.

И тогава погледнах пак онези скали
благородни и мощни, величави, добри.
Ах, какво Просветление върховете заля!...
Отразено лъчение тихо там засия.

Твоят поглед невиждащ озари се за миг.
Ти за пръв път ме зърна... даже се изуми.
И протегна към мене вкоченена ръка.
Аз не знаех да вярвам ли... Как се случи това?

И заплака за мене. За Сърцето!... За нас.
За завоите остри с бариери от мраз.
Чу словата ми сякаш. Аз залитнах... Кай, спри!
Виж! Във мен ли се врязоха твоите детски сълзи?!

Сякаш в моето тяло издълбаха бразда,
сякаш в мене потече твойта пълна вода.
И стопяват се бавно мойте болки от лед.
И изникна от камъка ... весел, благ слънчоглед.

После рукнаха снежници, всичко се оживи -
даже ледника древен трогна ти до сълзи,
даже мощните зъбери, тези страшни скали
някак меки изглеждат и... приветливи. Дали?

Мойта детска измислица не е просто лъжа,
а зловещата приказка се оказа добра.
Аз не знаех, че имало... че възможна била
толкоз много преливаща Радост и Лекота!

Някога, в царство ледено плакала планина.
Плакала с най-човешката, най-свещена сълза.
А от нейните чудни, непристъпни скали
заизвирали ручеи...
                              Ти повярва, нали?


Публикувано от alfa_c на 30.12.2013 @ 20:03:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Mariamrad

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1265 четения | оценка 5

показвания 10757
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"За Герда, Кай... и една Планина" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За Герда, Кай... и една Планина
от miglena на 30.12.2013 @ 20:33:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
!!!!! Сърцепляскам с човешко и фейско сърца във възторг, Мария! Трогателно, житейски проникнато и все пак толкова изпълнено с приказност стихотворение-ода за вярата в любовта, силата й да разплаче дори планина, даваща неустрашимост и в неувереността ... светлина в кръвта прелива и стопля и окрилява!!


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 31.12.2013 @ 10:48:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Сърцеприемам твоите аплодисменти, скъпа Миглена! Нека е вълнуваща, пречистваща, безкрайно светла и безкрайно добра Новата 2014 Година за теб!!!! Да е изпълнена с реални Чудеса! :)

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 31.12.2013 @ 19:21:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Благодарна съм на топлото, светло и вълшебно стихо-общуване... на признанието на една истинска Фея-Мег!!!

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от libra на 30.12.2013 @ 21:56:27
(Профил | Изпрати бележка)
иска ми се да повярвам, но това е само една красива приказка, в реала уви не става така, когато душата е омагьосана от друга и няма сили да се освободи сама тогава нищо не може да се направи, нищо повече освен да се отдръпнеш тихо..което ми напомня че и аз имах някога подобен стих :)
поздрав за стихотворението, то поема ще се окаже май :) и весело посрещане на новата година :)


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 31.12.2013 @ 10:45:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Мила Libra, съгласна съм с теб, че никой човек не може да спаси друга омагъосана, заробена, нещастна и пр.... душа, ако тя САМА не пожелае това, но дори тогава е неимоверно трудно. Нямаме нито властта, нито правото да се месим в живота на скъпите за нас хора - това е тъжната истина. Единственото, което зависи от нас е да помогнем доколкото е по силите ни, но не и да го направим вместо друг, било то и най-близкия човек. А нали точно такова е впечатлението, с което ни оставя тази моя любима приказка на Андерсен... че любовта на Герда "спасява" Кай. Затова съвсем съзнателно промених сюжета - направих свой прочит след дълги години на медитация по темата: и според моята интерпретация не лирическата, а Той сам /вдъхновен от Светлината на Любовта разбира се.../ изплаква кривото стъкълце, с което не може да види или почувства нищо красиво. Да...знам, че в този гъст материален реал е невероятно да се случат подобни чудеса /опитът го доказва и ни превръща в скептици/. Аз самата това и съм правела - тихо се отдръпвах. Но въпреки несполуките ми се иска да вярвам, /като истинска "наивница" и непоправим идеалист :)/, че не е невъзможно, а просто ... много, много по-трудно, отколкото в приказките. Понякога чудото се случва, но е почти невидимо и само с вътрешния си взор можем да го предугадим, да го прозрем.... И ето сега - съвсем Коледно и предновогодишно... аз заложих Вярата си в тази своя поема - това е всичко! Ще се радвам да прочета и твоя стих някой ден, ако ти желаеш да го споделиш. Благословена и светла 2014 Година!!!

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от libra на 01.01.2014 @ 20:33:26
(Профил | Изпрати бележка)
http://ilona.dir.bg/_wm/library/item.php?did=19356&df=6341&dflid=3
щастлива 2014 :)

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от doktora на 30.12.2013 @ 22:07:04
(Профил | Изпрати бележка)
Някога, в царство ледено плакала планина.
Плакала с най-човешката, най-свещена сълза.
А от нейните чудни, непристъпни скали
за извирали ручеи... Ти повярва, нали?

Честито Рождество...достойна дъщеря на велик Поет!!!


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 31.12.2013 @ 10:50:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Ех, докторе... лекуват твоите думи! Благодаря ти, приятелю! За много години... и дай Боже щастливи да са!

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 31.12.2013 @ 09:52:41
(Профил | Изпрати бележка)
Светли Празници!!!


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 31.12.2013 @ 10:50:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Светли да са и за теб, Катерина!!!

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от mariq-desislava на 31.12.2013 @ 10:29:50
(Профил | Изпрати бележка)
Събрала си се и си се върнала цялата.:) Със светли думи и шепичка тишина.


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 31.12.2013 @ 10:54:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Светло и тихо ми стана след твоите слова, мила Мария-Десислава. Благословена да си! И нека е пълна с Добро и слънчева Новата Година за теб и семейството ти! Цели, цели сме... нали???

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от nikoi_1 на 31.12.2013 @ 19:46:41
(Профил | Изпрати бележка)
Чудно красива приказна поема! Толкова е многопластова: вълшебно-приказното и реалното, любовта и омразата, жертвеността и завистта, библейското и модерното. Много образна реч, емоционално въздействаща! Браво, Мария!
Весело посрещане на Новата година-2014! Пожелавам ти да реализираш стремежите си, да елиминираш всички липси и да минеш от хоризонта на възможното в измерението на мечтите си! Бъди жива и здрава!
Владо


[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 01.01.2014 @ 09:45:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Благодаря ти, Владо! Тъкмо мислех да ти изпратя поемата като Новогодишен поздрав, но ето... ти сам си я намери в сайта. Бъди благословен! И каквото ми пожела, да ти се връща стократно!... Светлина в душите на всички нас!

]


Re: За Герда, Кай... и една Планина
от mariniki на 31.12.2013 @ 21:56:58
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
повярвах, разбира се... и ти се радвам, Mariamrad...
от сърце и те поздравявам за приказната поетична поема..
светли и щастливи дни за теб, пожелавам
от сърце..


[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 01.01.2014 @ 09:47:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Щастлива, светла и пречистваща Нова Година за теб, милa Mariniki!!!

]