автор: hana

Запалих огън,
за да си посветя –
че търся път,
а някаква пътека
отвежда ме
на хълбока на билото
и после – запокитва ме надолу …
Запалих огън,
за да се сгрея –
студено ми е в пролетните нощи
и тъжно е,
когато вместо облаци
трънливи страхове крадат звездите.
Запалих себе си…,
но не за да жигосвам,
ония, дето носи вятъра –
неможещи да тръгнат срещу него –
те хулят в мене тяхното безличие…
Запалих огън –
просто да се стопля…
и … може би да стопля даже тебе.
Ако те има някъде във тъмното
и зъзнеш непотребен.