автор: daro

Примирен от сражения в служба
приближаваш
и достоверно назад се завръщаш.
Въоръжен до дъно на джоба
подрънкваш
и кръста, и камъка, и гроба.
Очакваш черупчесто„чудо”
да те научи и случи,
а то е неимоверно чупливо.
Ненаситно и разтегливо.

Беловласата вчера ти каза,
за какво и как да умираш.
Опашатата..
днес пише преразказа.

Непостижимият в тебе
е посято семе без време –
съживява те, и в живот те прилага.
Остави ти Хляба…
и Вода – да се храниш.
Ала ти все спориш, посягаш…
Още ли искаш!
Стискай здраво двата локума –
за мир и добро
с демоничните им
демо-версии…
да те занимават, докато си в часа им.
Деленията размножават
всеобхватните агресии на дивизии
съсирили земята,
докато „миротворци” и военни
папагалчат
от едни и същи схеми.

Девизи на заблуди ли ще снасят
молекулите на чистия зачатък,
когато интелекта е мелачка
на матрица от свастическа кръстачка!

Зависим, или независим – дремеш.
Все едно кога ще те пречупят.
Въпрос на време и на място.
И посока – изток-запад.
По часовник
или наобратно.


Свободните усмивки ще погребват
дълбокомислените поражения,
когато от разпукани отломки
покълва цветенцето, Вечност

в квадратче бяло и шапчица червена.