В просъница видях те.
Изглеждаше като море -
разплискано, застлано с водорасли;
с небе над него от сапфир
и с зъбери-скали
от дъното си расли.
Бе тиха юлска вечер.
Блещукаха звезди.
Луната спотаена
бленуваше мечти
и в миг, озадачена,
потуляше лъчи.
Ти вееше коси
над блесналата шир,
осеяна със раковини
и в тоз предвечен мир
на небесата сини, -
в звезда изгря подир...