автор: valkata

Тръгвай нататък, където ме няма.
Аз не зная коя съм, но пак съм сама.
Не съм нито комета, нито жрица на храма.
Не съм даже все още жена.

Аз не стигам там, за където съм тръгнала
и не стискам за сбогом ръце.
Аз нямам сърце. Аз съм просто претръпнала
към човешката болка. Аз нямам лице.

Аз на всеки съм, а всъщност съм ничия -
проститутка и дева, жена и дете.
Толкова исках да съм твое момиче.
Толкова исках, но не!

Трябва пак да изстрадам любов и омраза
и да плача в дъжда пак сама.
Да изкупя греха на предишната някоя.
Трябва пак и пак и пак... Докога???