автор: LeoBedrosian

- Новоежким дскутеч! - ревна Мъди с пълна уста със свинско.
- Джрункл, дузи - отвръща смирено Бузи и преглъща ням щедра глътка вино, което се стича по брадата му.
- Мъ кусн, съй врад? - ококолила се е Джуровица и сочи мръвките, плувнали в горещата мазнина. И нейните бузи са като на преял хамстер.
Малката компания допива и дояжда остатъците от Жертвеника, останал от голямото коледно преяждане, а Джуро, домакина не смогва с кофата да носи пенливо вино от зимника.
- Гъня! - сочи му Джуровица загасващите въглени в огнището и преглъща сдъвкани жили от левия заден бут на Жертвеника. Джуро тръсва сърдито кофата, изсумтява едно "Джвпрст, пущнска!" и побягва в студа за триъгълни боторчета.
Бялата мъгла запечатва гурела на лявата му мигла със скреж. Въм мирише на пушек и сняг. Грабва близкия кърпел и се мушва при топлата гълчава. Шиник изсумтява молещо, издрънква с веригата си пък мирва.

И тая Коледа гасне.