автор: agripina

Прострях чувствата си на балкона - добре ги подредих с по една, с по две щипки.
Излезе вятър, изтичах да ги прибера, но любовта беше най-накрая и вятърът я отскубна от единствената щипка и я понесе. Е, ядосах се, вятърничави работи, толкова я исках.
Прибрах другите за да ги изгладя и да видя какво ми остана.
Надеждата - розовка, чиста - без нито едно петънце, ще я скътам , важна е.
Злоба, не, не ми отива, почти не съм я обличала.
Завист - тази сива стара дреха, всеки има в гардероба си, макар и да знаем, че това на което завиждаме не ни е по мярка.
Омраза черна, обличам я понякога, за да направя впечатление на враговете и на много скъпи приятели, които ми очерниха.
Страсти, о в различни цветове - огнени, лилави, оранжеви, черни и бели дантели - хубави са и понякога ми трябват.
Състрадание небесносиньо, да ще го запазя, някои се нуждаят от моето състрадание.
Милосърдие - всички го обличат само за Коледа и Великден, то е от скъп и фин плат и не е за всеки.
Само любовта ми отлетя, а беше бяла, чиста и как ми отиваше.Когато я обличах приятелките ми казваха, че сияя. Няма я, вятърът я отнесе.
Е, нищо, имам цял шкаф чувства, а любовта е вятърничава работа,аз и нямам време за нея, толкова много чувства.........