Не ме обричай на безумия,
във време на фалшиви страсти.
Не ми отива да трептя измислено
в ненужни фрази.
Защото аз съм вяра, сутрин на разсъмване -
тогава ме целуват лъчите
и облечена в жълто-червена премяна,
бодро повдигам завивка.
Защото аз съм начало,
усмихнато и малко вяло.
Аз съм декември – студен и забавен,
никога сив , никога обичаен.
Ако не можеш да ме нарисуваш цяла
не ме обричай на безумия,
във време на фалшиви страсти
не ми отива да съм парче от измислица.