автор: PetarPJ

Крачка наляво – крачка надясно,
ужасно е тясно във тая килия!
„Проклетници!“ –
чу се в гърмежа.
Илия –
съседа по клетка, е вече
решето!

Довчера ги мразех,
решетките,
днес са ми братя –
последният щит пред ръката
на черната точка
в речта на живота,
посочила мене,
с червено
под острите нокти.

Страх ме е!

Трошиците вяра
стоят непокътнати,
пръснати долу
по мръсните плочки –
Надеждата
явно е сита.
Не ще ги, не ще ме...

А Музата
сяда до мене
и с рехава смелост
умело
подкрепя ръката ми
в делото.
Трепета спира,
разбирам съдбата –
поетът роден бил обречен...

олеква ми!

Престъпници плачат,
но аз съм невинен –
палачът ще страда,
когато ръката
на Бога
тежи на гърдите му.

Не ме е страх.

***

„Свобода!“ –
проехтя във гърмежа.
Празна е вече килията.