автор: slash

Ако Животът и Смъртта се изправят във футболен двубой, как ли щеше да протече мачът?! Как ли щеше да бъде коментиран!? Може би така...
Коментатор: "Добър вечер, драги зрители, пряко от арената на собствения ви живот ще проследим вечното дерби между Живота и Смъртта! Това ще бъде един мач на живот и смърт, никой от противниците няма право на загуба, залогът е еднакво голям и за двете страни. Начален сигнал, мачът започва!... В тези начални минути Животът се опитва да финтира Смъртта с лъжливи движения, играе комбинативно, напористо, търси свободни пространства в отбраната на противника. На моменти Смъртта влиза грубо, покосява Живота на тревата, но Съдията мълчи, дава авантаж. Животът става на крака, играта продължава. С всяка изминала минута мачът загрубява. Ето още едно опасно влизане на Смъртта! Животът финтира и се измъква, напредва по тъч линията, комбинира със Здравната каса. Но тя реагира много бавно, мудно, не се ориентира и топката излиза в болнични.Какъв пропуск, какъв пропуск на Здравната каса! Смъртта поема топката и контраатакува по една от болничните пътеки, поваля две-три джипита, изправили ù се на пътя, навлиза дълбоко в наказателното поле. Следва силен удар или както му казват лекарите - инсулт, който лети фалцово към вратата на Живота, но се разминава инфарктно близо с дясната греда на сърдечната камера. Животът в последния момент успява да отклони удара, опазва вратата си суха, но не и гащите. Атаките на Смъртта продължават - Животът е вкаран в собственото си наказателно поле и вече цяло полувреме не може да излезе оттам. Истинска футболна, пардон - житейска драма, драги зрители! Смъртта обстрелва вратата на Живота с коварни удари от всички посоки - от вкъщи, от работата, от медиите, от политиците и най- вече - от приятелите. Все пак Животът успява да организира една контра. Тръгва на отчаян щурм. Комбинира с крилата - Вяра, Надежда и Любов, които бързо изнасят топката до вратата на Смъртта. Животът подава на Любовта, тя се озовава сама пред опразнената врата на Смъртта, но...Любовта не умее да нанася удари, на всеки прощава и пропуска да накаже противника. Какъв пропуск, какъв пропуск на Любовта! Нежността също беше наблизо, можеше да протегне крак и да отклони топката в мрежата на съперника, но както винаги, тя фатално закъсня! Смъртта отговаря със светкавична контра по фланга, опразнен от Любовта, изправя се лице в лице с Живота, напредва към него със страшна сила. Но пада! Смъртта е фаулирана и пада за дузпа. Дали наистина имаше нарушение срещу нея или това беше театрално падане в наказателното поле?! Не можем да видим на повторението, защото в този мач няма повторения. Съдията свири дузпа. И това може би е краят! Точно последната минута на мача - наказателен удар! Наистина нелепо и нечестно, но факт - точно в последната минута на Животът ще му бият дузпа. Топката е поставена на бялата точка за наказателен удар. Смъртта се изправя с цялото си хладнокръвие срещу Живота. Животът е съвсем сам в този последен двубой - застанал е точно на голлинията. Голлинията на Живота! А топката е на бялата точка. Но тази точка не е препинателният знак, който поставя край на изречението, край на мисълта, край на творбата. Не! Това е просто една точка, от която може да последва многозначително многоточие... и мачът да свърши с реми."