След всички пребродени пътища, след целия летен сеир,
днес сънувам пътечката тънка към заспалия селски вир-
седя си на нея и чопля от пита суров слънчоглед,
убеден, че смехът съществува и че всичко ще бъде наред!
До мен едно пъргаво слънчице върти русолява глава.
Бавни риби се крият в подмолите на задъханата река.
Седем облака бягат от себе си и не искат да завали,
поне докато е събота. В неделя по не боли...
И се е ширнала слънчевост! И там, на речния бент,
есента си приготвя боичките и щрихира един орнамент
с преобладаващо жълто и черен контур отстрани.
И знаем, че скоро ще мръкне, за да чакаме първи петли,
вплели ръце край огнището и отворили сетива.
И на вас от сърце пожелавам да сънувате всичко това!