автор: satanas

Мария се прибираше от нощна смяна с намерението колкото се може по-скоро да си легне, но във входа подритна някакъв плик, чието съдържание проби дясната обувка и се вряза в пръста и.
Изрева от болка, изпсува, и си събу обувката.
В палеца се беше забило нещо, приличащо на кост, което бавно извади. Разгледа го внимателно - наистина беше парче кост.
Отвори плика и разгледа съдържанието. Вътре имаше остатъци от сурово месо и натрошени кости.
Не познаваше почти никой от съседите си, но ако съдеше по странните им изражения, всеки от тях би могъл да изхвърли боклука си във входа.
Хвана се за парапета и бавно се изкачи на етажа си. Направи задължителна промивка на раната, след което сънят си каза тежката дума.
Събуди се късния следобед с главоболие, от което се надаваше да се отърве, чрез ударна доза кафе.
Взе си душ и отпи голяма глътка от ароматната течност. Реши, че два броя болкоуспокояващи няма да са излишни преди поредната нощна смяна, и ги изпи с кафето.
Болката в пръста почти беше отшумяла, и само обувките и напомниха за нея.
Слезе по стълбите, но този път внимаваше. Оказа се, че има защо. До сутрешния плик имаше още един, но по-голям.
Изнервена, извади торба от чантата си и прибра и двата, с намерението да ги хвърли в кофата за боклук.
Отвори новия и видя в него същото съдържание - кърваво месо с кости.
Вътрешният глас и подсказа, че нещо не е наред и реши да даде пликовете на колегата, за да вземе проби.
Докато пътуваше в таксито се замисли за роботизирания си начин на живот, но от друга страна, много хора дължаха живота си, именно на него.
- Пристигнахме, г-жо - каза шофьорът.
Здрачаваше се и лампите пред болницата придаваха особени цветови нюанси на потока хора, които циркулираше в нея.
- Митко, ще ми направиш ли една услуга?
- За теб винаги, Петрова.
Димитър Велизаров завеждаше лабораторията и се славеше като разбран човек. Отделно, че харесваше Мария от години, и всяка една услуга означаваше контакт между тях.
- Когато можеш, погледни тези пликове. Намерих ги във входа и се чудя какво ли месо ядат комшиите ми.
- Ако не излезе нещо непредвидено, още тази нощ бих могъл да ги анализирам.
- Благодаря предварително.
Усмихна му се, по-скоро механично, отколкото благодарствено, но за влюбения такава усмивка означаваше много.
Естествено, че първо на пликовете щеше да обърне внимание.
Мария дремеше в дежурната стая, когато телефонът я събуди.
- Здравей, анализирах месото.
Митко звучеше притеснено.
- Здравей! От какво месо похапват съседите?
- Надявам се, че не похапват от него. Човешко е.

/следва/