автор: Radost-ina

„Тази риза ти ли ми я даде?”
Мартин Спасов

Спомените ми са като рачета.
Лазят. И сърцето ми прищипват.
Кой ме програмира да не плача,
но накъса въздуха със хрипове?

Тряваше ли в нощ да се загубя,
за да търся после светлината?
Беше ли обвивката ми груба,
че усетих рани от пилата

със която Някой ме оформи?...
Той ли ме отне от тишината?
Той ли засади цветя във двора ми,
а прага ми с вяра подпечата?...

Не прошушна, че върхът е девствен.
Не ми каза, че ще го достигна.
Само спомена, че ме заклева
да разнищвам земната енигма.

Радостина Драгоева
25. 10. 2013 г.