автор: RonnieSlowhand

Моят добър мъж на край света
в малката си светла къща.
Моят тих мъж край водата
от която не се завръщаш.

За него във морето има граници
а в небесата има справедливост.
Грижи се за слабите създания
докато станат цялостни и живи.

Аз не говоря с него за смъртта.
Не ме поглежда никога в душата.
Добър е и жесток. Като скала.
Гради, живее, плаща си цената.

Ще остарее с мен. Ще имаме деца.
Близки сме, но няма да сме заедно.
Добър съюзник е. Добър баща.
И годен спътник за далечно плаване.

Той се страхува, че ще си отида.
Още не знам дали ще го направя.
Обичам го, но без да го разбирам.
И съм самотна с него. Без да страдам.

Моят щедър мъж на край света.
Вечер той стои с лице към вятъра.
Разбира - както аз - от свобода.
И въпреки това - държи ръката ми.