автор: rumpel

Спретната със снежно одеяние
в ледените преспи смело крача.
Белегът на Северно сияние
сочи ми посоката сред здрача.

Болката ми води до аритмия,
сълзите ми стават на снежинки.
Сбрала в шепа тъмни боровинки,
следвам пътя си съвсем отритната.

С тях ще храня всички бели гарвани
дето все се мъчат да отлитнат,
с поглед черен ще ме гледат скрито,
щом премина покрай тях неканена.

Те ще ми предскажат мойто минало,
бъдещето - с риска си нещастен.
Леден блок сред спряло настояще -
болката ми вече е изстинала.

Но да спра е може би безсмислено,
затова по пътя си ще крача.
В снежна буря чака ме залисано
Северно сияние сред здрача.