 |  Човек е къс месо,
прегърнало скалите
за да не падне в пропастта.
И вечерта целува уморените му пръсти.
Публикувано от aurora на 10.12.2013 @ 12:50:29
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "На кръста" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На кръста
от karabalak на 10.12.2013 @ 12:55:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Хм, аз пък прегръщам масата, за да не падна под нея ;-) |
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 18:38:19
(Профил | Изпрати бележка) | Трябва да се прегърне нещо за да не паднеш. Аз си мислех, че ти прегръщаш свенливи куртизанки.
|
]
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 18:43:34
(Профил | Изпрати бележка) | | ... е къс коледно врабче. Е не толкоз миниатюрно като твоето. |
]
Re: На кръста
от missana на 10.12.2013 @ 13:51:49
(Профил | Изпрати бележка) | Изящен и философски вглъбен текст, визиращ усилието на изкачването по Хребета на времето към върха. Съзирам нещо много красиво и парадоксално в текста ти. Съпричастността на Реалността към този трагичен човешки акт. Природата и Вселената, които искат, като че ли заедно, де помогнат на катерача /"И вечерта целува уморените му пръсти"/, но не успяват, защото мойрата Атропос /подвластна единствено на Ананке/ е отредила друго! Неволно тук си припомням и един мой текст, писан на същата тема. В него отсътва подобна съпричастност:
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=167581&mode=&order=0&thold=0
СТЕНАТА
В полето на мечтите никне време
и с плевелите бързо избуява.
Издига се нагоре като Хребет. -
Стена с цвета на вечната забрава.
Стена на плач и сълзи безутешни.
Стена на вкопчените в нея катерачи. -
Пълзящите милиарди буболечки
преди да падне сянката на Здрача.
Антитезата на твоя текст /некатеренето, т.е. стратегията на изчакване/ е казаното от Салваторе Куазимодо:
"Човек е сам върху сърцето на Земята
пронизван от един-едничък слънчев лъч
и неусетно пада вечерта."
Поздравление от мен за този свръхинтересна кратка форма! : Мисана
|
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 18:52:38
(Профил | Изпрати бележка) | Видял си веднага връзката с текста на Салваторе Квазимодо.
Двата текста са в определен смисъл антиблизнаци. В единият текст вечерта идва да угаси лъча светлина, а в другия да одухотвори и изпълни със светлина този къс месо, като го утеши и вземе със себе си в бездната.
Поздрави: Другият |
]
Re: На кръста
от Rodenavlotos на 10.12.2013 @ 13:55:21
(Профил | Изпрати бележка) | А аз веднага си представих Прометей, прикован с вериги на скалата, заради дързостта му да открадне огъня от боговете и да го даде на хората. И как орелът кълве черния му дроб.
Много красива е поантата- единствено нощта се смилява над мъките му и целуна вечер уморените му пръсти.
Това беше моят асоциация, когато прочетох. Разбира се, авторът може да е имал нещо съвсем друго предвид. Но образът е силен и въздействащ. Поздрави! |
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 19:05:36
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за коментара и нюансите на твоята интерпретация.
За мен скалите бяха кръст, на който човек е прикован, в очакване да получи милост и любов от някого, за да се възнесе в един по-друг свят.
Поздрави: Другият
|
]
Re: На кръста
от PetarPJ на 10.12.2013 @ 15:48:16
(Профил | Изпрати бележка) http://jourebanov.blogspot.de/ | Наистина много дълбоко в краткостта си. Смрази ме мисъл за безпомощност и безсилие, така както е "къс месо" си представих плячката на хищник, сякаш съдбата на този "къс месо" не е в собствените му ръце. От друга страна именно тези ръце прегръщат скалите, за да не падне - както удавник сламка. Накара ме много да се замисля, харесва ми, браво за текста!
Поздрави на теб :) |
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 19:15:16
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за поетичната интерпретация на моя текст.
Усетила си много добре същността на това, което се опитах да предам - чувството на самотност и безпомощност на човека - захвърлен съвсем малък и сам в огромната вселена и осъден на безпомощност и самота. И въпреки това борещ се срещу предопределеното и придаващ смисъл на празнотата и самотата на вселената.
Поздрави: Другият |
]
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 19:22:12
(Профил | Изпрати бележка) | Извинявай за неволната грешка. В началото ми се стори, че името ти е Петра. Едва сега видях, че всъщност кореспондирам със мъж.
Благодаря ти още веднъж за стойностния коментар и ти пожелавам лекота и творчески идеи през следващите дни.
Другият |
]
Re: На кръста
от mariposasenelalma на 10.12.2013 @ 16:59:29
(Профил | Изпрати бележка) | Хъс, обреченост, милост...
Съвършена миниатюра с много богат дълбок синтез!
Поздравления! |
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 19:25:25
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за хубавите думи и щедрата оценка, Алма.
Желая ти добро настроение и радост от съществуването през следващите дни.
Другият |
]
Re: На кръста
от Drugiyat на 10.12.2013 @ 19:58:50
(Профил | Изпрати бележка) | Напълно сте права.
Когато уморените пръсти се успокоят и отпуснат и човек, възлюбен от вечерта полети към пропастта - това е пътят на спасението.
Благодаря за коментара и щедрата оценка и Ви пожелавам леки и плодотворни дни до края на седмицата.
Другият |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 708
ХуЛитери: 4
Всичко: 712
Онлайн сега:
