автор: MaCTePa

Сафо ли си..
Kаква ли си..
Някаква си Никаква си не си ли си Ти?
Самотна отново не си ли си???
Ти ли на мен,
Майстора на Маргарита,
ще ми даваш на мен..
Уроци по поезия ли ще ми даваш Мръсницо!!!

Ти знаеш ли..
че когато моите мисли..
за пореден път ме отведат..
към скверната мечта за жена като Теб,
Която имам чувството че съм виждал
с глас като Твоят,
Който имам чувството че съм чувал
да реди думите сякаш аз съм ги редил някога на древен просташки език
Ти знаеш ли че ми идва да се запаля отвътре с огън готов да изригне като супервулкан
Да се самозапаля с искра от твоето Божествено докосване даряващо Вдъхновение
От син пламък който протича по вените докато не достигне върховете на ноктите за да лумне,
Изригвам Аз,
Звярът

Аз се превръщам в Чудовище,
Звяр
Аз ли съм Звярът обаче..?
Сафо..
Отговори ми..
Сафо моля те!
като на божество ти се моля..
Няма да имам други божества освен Теб, Сафо.
Моля те само Отговори!
На теб ли трябва да обяснявам, Богиньо,
че когато оставим настрана сексуалното,
остава неизбежното предпочитание на всяко едно живо същество да умре бързо, в битка, да даде всичко от себе си, до последната капка кръв, сълза, дума...
или да умре бавно, самотно, в забвение...

Аз няма обаче да остана Звяр,
Зъл Демон,
или Прелъстител
И докато Моят Пламък не е угаснал напълно,
Аз ще съм се превърнал в масивен стар Дъб,
в дървен Трол
Моето ново име е Тльон Папильон.
Аз дарявам добронамерените със сянка,
прохлада
и мекотата на моите разгонени мъхове,
а злонамерените..
дарявам с познание.

..Защото се знаят кои са

Иначе мога дълго да обяснявам..
На Теб
Какво бих причинил
На Свещенният храм на твоето Божествено тяло
Как бих те разчупил внимателно като парещ хляб
И бих те изпил бавно като изпотено от студ преболедувало вино
И бих те оставил после по чорапи вълнени да търсиш своят бащин дом
Но това,
което Наистина ме тревожи Сафо е,
че Ти и Аз е възможно да сме едно и също Древно Същество