автор: jantreya

В една забравена тетрадчица
открих случайно след години,
събрани нейде по поляните
четирилистни детелини.
Дали когато съм ги брала
поне за миг ощастливена
била съм или ала-бала
решила съм, че са за мене,
не помня. Хубаво ми стана
от тази шепичка листенца.
Прошепна тихичка покана
навярно ангелче в ушенцето,
да ги запаря като чайче
и с тебе да си го изпием.
Причу ли ми се?! Но комай че
се сбъдна някаква магия.
Пийни! На щастие ухае.
Нали познаваш аромата?
И аз отпивам. Като в рая
ще бъдем тука на земята.
Проклети старчески болежки
за мъничко ще ни забравят
и всички наши стари грешки,
тъй, изведнъж ще се оправят.
Повярвай! Трябва само вяра
и този чай ще преобърне
назад с години календара
и може пък да ме прегърнеш.