ХуЛите » произведение "Белите вълни на откровението"

Re: Белите вълни на откровението
от missana на 07.12.2013 @ 10:33:20
(Профил | Изпрати бележка)

Ето това е поезия! Чиста като "погледа на новолунието". Носеща емоция като "топъл и кафяв опал", спрял и останал в короните на дърветата, докато времето не обезцвети и последния блуждаещ лъч светлина в керемидения залез. Поезия отвеждаща до дверите на "търсения свят"!

Поздравление, Другият! От всички в сайта ти единствен удовлетворяваш висшият ми естетически критерий за поезия и ми носиш рядкото удовлетворение на съкровената и дълбоко скрита /и от самия Феб Аполон/ мистична Поетична същност!

Твой: Мисана

Re: Белите вълни на откровението
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 07.12.2013 @ 11:32:48
(Профил | Изпрати бележка)

Геният с най-високия естетически критерии не си ли сменя много често фаворитите?!

]

Re: Белите вълни на откровението
от Drugiyat на 07.12.2013 @ 15:36:28
(Профил | Изпрати бележка)

Определено не съм съгласен с Вашето мнение.

Според мен едва ли има автор от сайта с по-дълбок и по-силен инстинкт за поезия и естетика от Мисана. И едва ли има човек по-верен на творческите си принципи от него.

Една малка негова слабост според мен е склонността му от време на време да направи комплимент, за да достави малко радост на другия и да го подкрепи духовно. Понякога, както в случая с моето стихотворение, комплиментът може да се окаже доста силен. Но Мисана няма да направи никога комплимент, ако според него в комплимента не се съдържа и истина и няма да изневери на това, в което вярва и чувства.

А поетичният му усет и оценка уцелват почти винаги същността на творбата.

С уважение: Другият

]

Re: Белите вълни на откровението
от Drugiyat на 07.12.2013 @ 15:14:04
(Профил | Изпрати бележка)

Трогнат съм от оценката ти.

Стопли сърцето ми в тези студени декемврийски дни.

Желая ти също топлина и моменти на щастие.

Другият

]

Re: Белите вълни на откровението
от voda на 08.12.2013 @ 07:51:58
(Профил | Изпрати бележка)

А какво ще кажеш за моята интерпретация, МИСАНА?

***
Нощта захвърли сърпа на Луната
на дъното на спящото море.
И хукнаха - вълна подир вълната -
към пясъчните сънни брегове.

А времето за миг се беше спряло
сред клоните на близките дървета.
И гледаше - като във огледало,
на дъното подводни светове.

Елица

]

Re: Белите вълни на откровението
от Drugiyat на 08.12.2013 @ 11:05:58
(Профил | Изпрати бележка)

Позволявам си да се намеся в разговора.

Стихотворението Ви е силно и въздействащо - писано от роден лирик. Вие създавате с изящност и лекота една красива картина.
В моето стихотворение акцентът е поставен върху малко по-интимен план. Той лежи по-скоро върху откровението, опрощението и повдигането на завесата към онзи приказен свят, който Вие създавате в творбата си.

Поздрави: Другият

]

Re: Белите вълни на откровението
от voda на 08.12.2013 @ 16:13:24
(Профил | Изпрати бележка)

Сърдечно благдаря за прочита и оценката на моя текст, Drugiyat!
Весели зимни празници!
Елица

]

Re: Белите вълни на откровението
от missana на 08.12.2013 @ 18:08:36
(Профил | Изпрати бележка)

Ще кажа, че в моя профил не се отбелязва, че си адресирала това към мен. Видях го съвсем случайно, надниквайки повторно в стихотворението на Другият. А ако това не беше се случило, как щях да ти отговоря? В казаното дотук, се съдържа и извинението ми към теб, за този непричинен от мен пропуск.

Стихотворението ти е много силно и истинско. Вече нееднократно споделях на най-различни места, че в теб има нещо от лекотата и изяществото на Моцарт при писането. Това е видно и тук.
Аз лично бих завършил текста ти чрез това, което се нарича негово логическо продължение. Ти винаги си била радетел на логиката. Тогава твое задължение е да я следваш. И понеже съм ти батко, а може би чичко, ще ти предложа моят вариант на втория ти куплет. Той отчита обстоятелството, че в първия куплет сърпът на Луната е бил захвърлен на дъното на морето. Затова аз съм загрижен за съдбата на този сърп. Тя трябва да намери задължително място във финала. Подводните светове тук са сложени единствено за рима. Логически те са непричьом. И така предлагам:

"А времето за миг се беше спряло
сред клоните на близките дървета.
И гледаше - през водно огледало,
сърпът безжизнен, губещ острието!"

Кой вариант ти харесва повече - твоят или моят?

Благодаря ти за вдъхновението Поетесо!

]

Re: Белите вълни на откровението
от voda на 08.12.2013 @ 19:53:36
(Профил | Изпрати бележка)

Зависи от целта, Мисана.
В твоя вриант съдържанието се ограничава само до образа на Луната, а при мен нощната картина е фон, на който се отразяват подводните светове. В оригинала също се говори за докосване до "търсен свят".

Логиката не ме задължава да рамкирам стиха, като се върна към първоначалния образ.
В конкретния случай това е много лесно, понеже е направено в самия оригинал.
Но не исках да поставям в центъра на вниманието Луната - както казах вече, тя е само елемент на нощната картина.

Благодаря за задълбоченото вникване в моята импровизация, Мисана!
Сбъдната нова седмица за теб!

]

Re: Белите вълни на откровението
от missana на 08.12.2013 @ 20:13:32
(Профил | Изпрати бележка)

И въпреки това поставяш в центъра на стиха си Луната. Нощта захвърля сърпа й на дъното на морето. Това е почти "криминално" деяние, извършено от нощта. Още тук стихотворението ти скъсва радикално с текста на Другият. като изначално положено светоусещане. Това мощно действие - запокитване на Лунния сърп на морското дъно, остава без всякакво обяснение в текста ти. Защо се е случило това явление? То е равносилно на Апокалипсис. Не можеш да вдигнеш просто рамене и да кажеш: "Ами просто така ми хрумна". Върху това исках да ти обърна внимание. Но явно не съм бил разбран добре. Може би първите 2 реда на първия ти куплет следва да се преработят по адекватен начин. Това е все едно да искаш да съотнасяш встъплението на 5-та симфония на Бетховен към 2-рата част на 21-ви концерт в до мажор от Моцарт.

]

Re: Белите вълни на откровението
от voda на 09.12.2013 @ 17:34:59
(Профил | Изпрати бележка)

Не, не ми "хрумна". Избрах този глагол съзнателно, защото внася динамика на описанието. Иначе, Луната може да слезе, да легне, да потъне ... на дъното.
Този израз не ме задължава да проследявам последствията, така както, ако пиша, че духа вятър, не съм длъжна да кажа, че отнася листата на дърветата. Зависи за какво ми е потрябвал съответният образ...

За логика говоря в случаите, когато авторът излиза с противоречиви, дори несъвместими ТВЪРДЕНИЯ. Обсъждахме с теб такъв стих. На "Лични" ще ти пратя и друг, за да се разберем.

Особено приятно ми беше, Мисана.
Поздрави!

]

Re: Белите вълни на откровението
от missana на 09.12.2013 @ 19:27:30
(Профил | Изпрати бележка)

Благодаря ти за тези разяснения. Успя да ме убедиш с логически аргументи. Много съм доволен от твоя отговор - мъдър и задълбочен. Искрено те поздравявам и ще видя какво си написала в Лични!
Твой: Мисана

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а