автор: Rodenavlotos

По паячето, спуснало се от тавана ти, ще ме познаеш,
по слънчевото зайче във очите ти.
По вятъра, когато на море ти заухае,
по онзи ястреб-скитник.

По светлината, стелеща се от луната, в стаята ти,
която на фотони се разпада.
По ароматите след розите нетрайни,
по сянката, която пада,

когато някой мине през площада на душата ти
във три часа по пладне.
Ще ме познаеш по вика на тишината
и щом ти стане хладно.