автор: osi4kata

:)

Отучих се да обвинявам другите
за собствените си провали.
Животът е като мочурище,
вървиш ли сам - ще се удавиш,
вървиш ли с други - ще рискуваш
да се окажат по-добри от тебе.
Приела съм да съществувам
във сянка. Не съм съвършена.
Но се харесвам - даже след провали,
които ме завръщат от средата,
те са си мои. Част от мойта цялост.
Преглъщам ги и тръгвам пак нататък
Към онзи връх, към специфична кота
(за всички ни е толкова различна).
Сами избираме върха си във живота.
А моят е висок до неприличие.