автор: KMiddleforest

Той минава насън през места, дето не е вървял
и тъгата внезапно го сепва.
Натежава в сърцето му,
както жива и жилава кал
по обувките есенни лепне.

Пали бавна цигара в нощта
и с наслада отровата вдишва.
И се срива със стълбчето на пепелта,
в онова,
за което не може да пише.

Онова, за което не може да пише, е дим.
Композиции дни, отпътували страстно за никъде.
Изпращачът на страст може само да замълчи.
След страстта да сънува.
И само насън да извика.

Тъй, навярно, сънува и всяка скала
и мълчи,
и обраства със лишеи...

Той сънува в нощта своя странен талант -
онова,
за което не може да пише.