 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Когато е тъгата път и пристан" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато е тъгата път и пристан
от traveling_musician на 04.12.2013 @ 18:44:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Милена, това е страхотно! Поздравявам те!!! Само не разбирам защо слагаш инверсия и в заглавието. И него ли римуваш със съдържанието? |
Re: Когато е тъгата път и пристан
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 04.12.2013 @ 20:03:39
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Валери. Заглавията са ми най-мъчното нещо. С лекота мога да напиша поема от двеста реда, но съм пълнен блокаж при избора на шнолички за рошавите косици на новороденото :) Имам и радващи ме хрумки, но са лимитарана колекция ;p Прави си, че е озадачаващ този словоред. Макар цели книги да има написани в тази стилистика. И все пак има различен нюанс при внушението на "Когато тъгата е пристан и път" и "Когато е тъгата път и пристан" Все тая...Отмервам се именно с нея, а тази вечер просто ще и се отдам.
Слънцеслучвания!
|
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от missana на 04.12.2013 @ 21:35:40
(Профил | Изпрати бележка) | Формула за хаоса няма и не може да има. Вярно е обратното, че истинската формула за реда е хаоса! Така са мислили и древните гърци. Отразено е и в митологията им. И понеже Шопенхауер се произнася, чрез знаменитото: "Редът освобождава мисълта", то можем на принципа на формалната транзитивност да заключим, че хаоса е и формула за мисълта. Така триединният комплекс на мозъка, отбелязан от покойния Карл Сейган в "Драконите на Едем" /R-системата, лимбическата система и неокортекса/, се мажорира от R-системата на мозъка, наследена от древните влечуги /Reptily - family/. Това ни дава основание да вярваме, че R-системата /вероятно свързана с подсъзнанието/ се опира на хаоса така, както естественият ред на числата: 1, 2, 3, 4, 5, 6, ..., се опира на хаотично впръснатите в него прости числа: 2, 31 51 7, 11, 13, 17, ..., т.е. такива, които се делят само на себе си.
Другото в текста е една емоция, която не без удоволствие отбелязвам, ми импонира!
Поздравление, Принцесо! |
Re: Когато е тъгата път и пристан
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 05.12.2013 @ 10:28:48
(Профил | Изпрати бележка) | Привет!Емоционалният заряд тук е редуциран до минумим, за разлика от много други мои лимкотворения, в които присъства.Но щом казваш, че нещо от написаното ти импонира-уелъкъм. Днес ми се случи нещо, което привидно е неприятна във всички отношения новина с неизбежни последици, но сега, допивайки си кафето просто неволно я погледнах по друг начин и видях как един нелеп и обичаен фрагмент от битието може да ти служи единствено за потвърждение на собствената ти и/или изобщо земна суета и преходност. За щастие - преходност...Но докато сме тук...И не знам дали покрай споменатата от теб емоционалност или но се присетих и за един финален куплет на Ралин:
"Ах, всичко е било безсмислен мач.
Напускат неуютното ми тяло -
обиди, пориви, възторг и плач.
И времето наистина е спряло." |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от missana на 05.12.2013 @ 20:02:31
(Профил | Изпрати бележка) | Ралин казваше някои неща доста добре. Както е и в конкретния случай.
Но ми е по-интересно за неприятното нещо случило се с теб. Това е страхотна тема. Защото всяко нещо, което изглежда, че ни се случва за пръв път /и често ни носи тревога/, вече се е случвало преди. Но нямаме спомен /или понякога смътен спомен, дежавю и т.н./. Типичен пример е смъртта. Когато някой близък напусне този свят, обикновено приемаме това като трагедия. Не си даваме сметка, че смъртта му отдавна вече се е състояла. Той преди това е вече умрял на клетъчно ниво, още по-преди - на ДНК ниво и т.н., слизайки по стълбичката "надолу" - до безкрайност. Може най-парадоксално да се окаже, че той е бил умрял, дори още преди раждането си. И затова са виновни тахионите с техните разслояващи се светове. Така, че - горе главата! Лошото, което изглежда, че сега те спохожда, се е случило много отдавна и е безсмислено да се притесняваш за минали неща.
"Наздраве пасажире на продънен кораб - невидима е тинята под нас!" |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 08.12.2013 @ 20:20:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Тази теория ми е непозната, но ме заинтригува, има неща, които усещам близки и логични. Всъщност ситуацията не е нещо необикновено, колкото и да е неприятна и не бих искала да се фокусирам отново върху нея, споделяйки я...Ще го преживея. Ако не - дала-взела съм си нужното от тоя живот. :)) Благодаря за емпатията и ведринката. |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от missana на 08.12.2013 @ 21:49:45
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не съм искал да споделяш нещо толкова лично. Просто казаното от теб ми послужи като повод да обменим някои мисли. Нали целта е от конкретното да минем към общото. Самото общо, на свой ред демитологизира конкретното.
Вечносбъднатости от мен! |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 10.12.2013 @ 09:15:31
(Профил | Изпрати бележка) | да, именно. А конкретното няма как да е универсално в това ни измерение поне...
Развесели ме с това "вечносбъднатости" |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от daro на 05.12.2013 @ 10:21:29
(Профил | Изпрати бележка) | наследството - отдадената ти нежност да свети... останалото е искра, пламък и сажда от фитил ;)
зазоряващ пристан... към светлинно изпълване - пълнота
...да :) |
Re: Когато е тъгата път и пристан
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 05.12.2013 @ 10:37:03
(Профил | Изпрати бележка) | Мхм...Но има и искра, която не гасне и чийто пламък е истински, но тя може да се прояви само в атмосфера, където кислородът не е задушен и използван от нашите тленни искри, а ние май само това правим.
За нежността-тя ако не е твое принципно състояние, а я проявяваш избирателно, единствено в предразполагащи те моменти и хора, всъщност не може да се нарече и нежност. А доколко свети - нямам индикатор за това :) Сякаш колкото ми е по-разредено вътрешно, толкова по-осезаема е тя.
... (: ... |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от daro на 05.12.2013 @ 11:11:12
(Профил | Изпрати бележка) | За Искрата... разбирам какво ми казваш и се съгласявам. :)
Нежността, ако е избирателна, то тя не свети - само просветва, примигва...
За всеотдайната, няма измерност в земната ни атмосферност. ;)
Разреждането те освобождава от осезание и усвоява над сетивно листовете от вложено Съзнание.
...(.) |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 10.12.2013 @ 09:12:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Мхм, ето колко хубаво си формулирал това, което аз не успях, относно нежността. Само за разреждането, вероятно води до пълно осезание, а те освобождава от ограниченото такова. Ако прорисувам пак ще ти пратя една миниатюра по темата ;p |
]
Re: Когато е тъгата път и пристан
от mariq-desislava на 05.12.2013 @ 13:39:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Овърша ми партушинките този текст с тихата си съдбовност и направения избор.:) |
Re: Когато е тъгата път и пристан
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 05.12.2013 @ 18:46:09
(Профил | Изпрати бележка) | Дес! :) Черпя те със следващото си, тогава. Там изборът няма да е толкова мой :) Не че не тънем в илюзията, че ние сме избиращите житейската си песен, ама...
Прегръдки! За книжочето май се отлага, но тъкмо имаш мегдан да добавиш и едно чистак новинко с последните ти леви-Дес(н)иписи ;p |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 873
ХуЛитери: 4
Всичко: 877
Онлайн сега:
