Обичам те с изящество на пролет,
която по тревата стъпва фино
и винаги те търся в птичи полет,
с чистотата на дете - невинно.
Обичам те със силата на лято
и всеки миг ме грабва лудостта,
защото в мен жената е, която
подтикваш най-безумно - към страстта!
Обичам те със постоянството на есен,
тя всеки лист внимателно боядисва
и пее му любовната ни песен-
ах, ако знаеш - как те искам!
И зимата не ще ме спре да те обичам!
Дори снега да ме поглежда строго,
сред ледени висулки ще изричам-
обичам те, обичам теб - най-много!