Бях,а и още съм красива,ако не се вземат в предвид сините кръгове и цицините по лицето и тялото ми.
В гимназията предизвиквах фурор с появяването си.Със сигурност бях в мокрите сънища,а и в съзнанието на по-голямата част от момчетата в гимназията и квартала,уловили в ръка пикалото си.
Още първата година в гимназията се хванах с момчето от мокрите сънища на момичетата от нашето училище и неговия квартал.
Връзката ни бе буйна.В нея се влагаха много чувства...Много носове бяха счупени по това време зарад мен от Пепи,но това вдигаше самочувствието ми,вместо да светне червената лампичка в съзнанието ми.А и нямаше кой да ми каже.Баща ми бе жив,но знаех това само от пощенските записи,с които изплащаше издръжката ми,а с майка живеехме сами,ако не се брояха мъжете,с които не се задържаше повече от два-три дни.Но това не се случваше повече от три-четири пъти месечно.В тези случаи след пиянските вечери на мама трябваше здраво да залоствам вратата заради мераците на "приятелите" й,като на няколко пъти се наложи да прескачам по балконите.
Откакто в живота ми се появи Петър,нещата се промениха.Всеки който ме погледнеше накриво или по-така,си го отнасяше здраво.
Но нямаше кой да ми каже че "тия неща" не са съвместими с училището.Изключиха ме,когато бях бременна в шестия месец.Родителите на Пепи го заставиха да се ожени за мен,а аз да продължа да уча задочно или вечерно.
Той също напусна училище.Започна работа в строителството,а вечер идваше да ме вземе от училище.Преби няколко от вечерните ученици,защото говореха с мен.
Принуди ме да напусна и ме затвори в квартирата,която родителите му бяха наели за нас и я бяха предплатили,докато получи първата си заплата.
Когато детето се роди видях баща си.
Поиска ми пари на заем и си тръгна без да види внучката си.
Веднъж в градинката,когато бях на разходка с малката,ме заговори мъж с голям фотоапарат.Искаше да му позирам за няколко снимики.С детето.И без него.Облечена.
Отдавна не се бе случвало някой да говори така с мен.А и обноските му бяха различини.
Убеди ме.По късно се съблякох,но ми плати много добри пари.
За нещастие Пепи видя снимките.Някой му ги бе показал,защото той не четеше нищо друго,освен спортните страници.
Фотографа влезе в болница с множество фрактури,а от фото студиото не бе останало нищо.
След няколко дни Пепи излезе от ареста,но нямаше пари да плати гаранцията,която трябваше да внесе до седмица.Прибираше се пиян,биеше ме и ме обвиняваше за всичките си неудачи.Пиеше денонощно,а мен пребиваше.Една сутрин като се събудих,него го нямаше.Дъщеря ни също.
Обадих се в работата му и разбрах,че са го уволнили.Направили му забележка и бригадира го отнесъл...В смисъл,че е в болница.
На вратата се позвъни.Реших,че си е забравил ключовете,но на прага стояха двама полицаи и един цивилен.Търсеха го.
Щели да го приберат.За дълго.
- Колко дълго? - попитах.
- Поне за няколко години.... - ми отговори единият.
Оказа се,че цивилният е собственик на жилището,а наема не е плащан от три месеца.
Не знаех.Петър не ми бе споменавал.Трябваше да освободя квартирата до двадесет и четири часа.
Разплаках се.За да избърша сълзите си свалих тъмните очила.
Зарад синьото и кафявото около очите,които човекът свърза с изкривеното ми лице,се съгласи да остана още една седмица.
На полицаите казах,че Петър е излязъл на разходка с малката.
Останаха много изненадани и поискаха да проверят.Когато видяха празното креватче ми повярваха,а аз видях часовника.Бе шест без десет. Сутринта.
Единият остана да го изчака,но към обяд си тръгна.Извикаха го от управлението.Нямало смисъл да си губи времето.Нищо не ми обясни,но по-добре,че си тръгна.Като нищо Петър и него щеше да пребие,но този път и мен наравно с него,което означаваше,че слънчеви очила и грим нямаше да свършат работа.Щеше да има гипс.
Привечер ми се обади и шепнейки ми обясни,че всичко е наред.Бил се погрижил за всичко.
- Къде си?Търсиха те...
- Не се притеснявай!Вярвай ми!...
- Къде е Микаела!?! - изкрещях,усещайки,че се кани да затвори.
- Дадох я.Утре ше зема мангизите и заминаваме....Сичко ше бъде наред...Харесали са я...
Краката ми омекнаха и бавно се свлякох на пода,все още държейки слушалката...
Намерих половин бутилка водка и събрах всички таблетки в къщата.Имаше и лекарства,останали от майката на хазяина,която била болна от рак.Освен ампулите имаше и много приспивателни.Счупих ампулите и ги сипах в голяма чаша.Долях малко водка и допълних със сока на малката.
Трудно преглъщам таблетките и ме е страх да не повърна.Уморенасъм,но упорита.
Най-накрая свърших.
Изпих всичко.
Спи ми се.
Постепенно тревогите ме напускат.
Затварям очи,а то става светло.
Идва баба.
По-млада е,отколкото я помня.Усмихва се.Прегръща ме.
Усещам цялата й любов.
Олеква ми.Толкова е приятно и хубаво...