Харесваше да ти говоря за любов.
Аз времето за приказки просрочвах,
измисляйки че вече си готов
за моите ранени многоточия.
Харесваше ти погледа ми див
да бяга от случайното докосване,
а ти – по господарски мълчалив –
да ми показваш мястото за просяци.
Харесваше покорната ми длан
непокорени стихове да срича
и в тях да те изписва като в храм
и да се моли пак да я обичаш.
Харесваше пиянско-откровен
и недодялан, ала неподправен трепет,
със който нарисувах ти криле
и ореол – във тъмното да светиш.
Харесваше ти. А на мен? Не знам!
Сега съм трезва. И съвсем нарочно.
Сега е твоят ред да си пиян
от моите ранени многоточия!