автор: stiphenstrash

Откровение Арониево

Аз,рабът божий Ароний,пряко присъщото ми монашеско смирение,ще кажа,че войната си остава едно необходимо зло.Когато съзерцаваш отстрани кървавите й сблъсъци,отначало се ужасяваш от безразсъдието човешко.
После долавяш,че се възхищаваш от безстрашието и непреклонната воля на истинските войни,решени да положат кости в името на своя самодържец,в защита на вярата си и своето племе.Единици са героите от историческите хроники,чието тленно тяло е разчитало не на доспехите,а на бойния дух.Останалите им побратими,попаднали в горнилото на битките,треперят над единствената ценност,която притежават-собствения им жалък живот.
Ще ме упрекнат някои,че с моите свидетелства изневерявам на византийското си потекло.Но моята майка бе българка,което предопредели и мястото ми на преводач и летописец в свитата на кан Крум.Осмиван,очернян и заклеймяван от моите събратя по перо в ромейския двор,за мен той си остава велик български владетел не само защото разшири гранниците на канството си на запад до империята на франките,на исток покори аварски земи,а на юг достигна почти до сърцето на Византия-все в името и прослава на българското племе.
Преди него един друг самодържец на българите-Телериг,който не притежаваше подобна смелост,се помъчи да управлява с лукавство и хитрина.Успя да измами дори император Константин V Копроним,че брожения в собствената му свита го принуждават да забегне към Константинопол,но се нуждае от подкрепата на верни на ромейте български боляри.След като получи имената им,веднага нареди тези предатели да бъдат обезглавени.Василевсът се вбеси от собствената си наивност и застяга войски да накаже бодлия български кесар.Но прихвана "синя пъпка"-вероятно от коня си,която се оказа по-силна от божествената му същност.Телериг така и не успя да се пребори с алчноста и властолюбието на своите приближени.Накрая наистина му се наложи да бяга при ромеите,където прие християнството.
тронът зае Кардам,да бъде благословено името му.Първата му грижа бе с твърда ръка да въведе ред в собствения си дворец.Затова отначало се въздържаше от конфликти с ромеите.После обърна поглед към съседните славянски племена.Родът му се нуждаеше от свежа кръв,от нови територии и войни.Могъщите съседи прозряха истинските му намерения.Те се помъчиха да претопят населението на някой северни провинции сред преселници от Мала Азия,предпочитайки да решават недоразуменията със съседите си не с дипломация,а с меч.Но през пролетта на 791г.под южните склонове на Хемус византийците бяха смазани от войните на Кардам.После дойде битката при Маркели.Константин VІ се беше погрижил да струпа там огромно количество войска,която трябваше да стресне свободолюбивите българи.Но техния кан прие с хладнокръвие неравната битка и лично поведе срещу неприятеля своята конница.Устроена му бе клопка,която можеше да предреши изхода на неравната схватка.Обърканост и страх се всели сред българите.И в този момент от техните огънати редици се откъснаха два ездача.Приличаха на богове-млади,красиви и безразсъдни в своята решителност да спасят своя кан.Познавах добре смелчаците,защото единият от тях бе моят племенник Елеагър,а другият-най-добрият му приятел,в чиито вени течеше синя кръв.Името му бе Крум.Свързваха ги куп младежки лудории от времето,когато прекипява буйната кръв-бъклици изпита оловина,подмамени в дворцовите покои славянски девойки.Те даваха възможност на недоброжелатели да плетат интриги,да злепоставят смелите войни пред самодържеца,чиито покои бяха винаги отворени за тях.
И ето-с диви викове те си проправиха с мечове път в противниковите редици към обречения кесар.Как променливи са прищевките на съдбата!Ромеите бяха стъписани от дързоста на тези нападатели,която се оказа заразителна за противниковия фланг.Под прикритието на приятеля си,Крум в движение подаде ръка на Кардам,който с присъщото на българите умение,ловко се закрепи за стремето на коня му и се понесоха обратно към позициите на окопитилите се техни събратя.Ромеите бяха пометени.В своето страхливо отстъпление те дори зарязаха шатрата на императора.Няколко години по-късно,след като се бе отърсил от горчивия спомен,Константин VІ от сигурните си покои реши да уязви кана.Вместо злато-годишен данък по старо споразумение,му изпрати торба конски тор.
Кардам не забрави подвига на Крум.Той отдавна търсеше сред дворцовата свита и военачалниците си достоен свой наследник.Имал бе грижата този момък да получи необходимото образование и закалка за високия пост.И неговият род по Божията воля,пое отговорноста за държавните дела в индните трудни години.
След като създаде обкръжение от верни боляри и велможи,Крум се възпозва от удара,който Карл Велики бе нанесъл на аварите,и приобщи към канството си част от земите им.После спечели доверието на славяните,които жестокия Никифор І Геник се бе заканил да прогони от Пелопонес и някои Западни провинции.Завзе и крепоста Сердика-важно кръстовище,охранявано отколе от византийски отряди.Василевсът отговори с опожаряване на българската столица Плиска,превзета от 70-хилядната му армия.Не желаеше да се вслуша в предложенията за мир от българска страна.И срещу 26 юли 811г.трябваше край Върбишкия проход да заплати за проявената надменност и самонадеяност със собствената си глава.
Възгордя се българският кан.Чужди му бяха догмите на ширещото се вече в неговите земи христианско учение.потресоха се светите старци от Папската област в Средна Италия от мълвата,че е дръзнал да превърне черепа на Божи избраник в бокал,въпреки недолюбието му към пиянството.Сякаш дяволът се всели в душата на самодържеца български.Започна да громи една след друга вековни ромейски твърдини и си спечели прозвището "Страшни".През лятото на 813г. и новият император на Византия Михаил І Рангаве трябваше да се спасява с позорно бягство след битката край Версиникия.Василевсът отърва кожата,но претърпя такова душевно сътресение,че захвърли короната,замени златотъканите одежди с грубо монашеско расо и се уедени в някаква обител.Възмечта Крум да седне на императорския трон.Славяните,които той обграждаше с внимание,с готовност ставаха негови поданици и заедно с аварите увеличаваха числеността и мощта на войските му.Но ромейте,верни на лукавия си нрав,не желаеха да се обвързват с нов унизителен мирен договор,въпреки че осъзнаваха безсилието си да се справят с опасния съсед.С празни ръце се върна боляринът Добротица,пратеник на българския двор,който им предложи да възстановят договора от 716г.,сключен с ивператор Теодосий ІІІ Адамитец,но погазен от Константин VІ.
Византийските летописци се бяха погрижили да обрисуват българския кан като изчадие адово,надявайки се това да им осигури помощ от франките,ако северните съседи надделеят в една решителна битка.
Крум бе опознал лукавостите на византийската дипломация.След като войските му бяха достигнали Константинопол и шпиони се опитаха да посегнат на живота му,той опожари и ограби покрайнините на свещения град и започна сериозна подготовка да го покори.Натам се насочиха хиляди волски впрягове,натоварени с части на хитроумни метателни и стенобойни съоръжения.Но в разгара на приготовленията Бог реши да прибере грешната му душа.В същото лето 814-то друг един велик владетел-Carolus Magnus,Карл І Велики-свещен римски император,който никога не би позволил един варварин да покори някогашната Источна Римка империя,го последва към небесните селения.
В заника на отброените ми дни,обърна ли се неволно назад,с болка си спомням колко скъпи на сърцето хора са ми отнели войните,на които бях свидетел,а понякога и хронограф.Много имена на герой съхраних за идните поколения,макар че малцина от тях писаха историята на величавите подвизи със собствената си кръв.
Симонид бе прославиб в няколко реда саможертвата на тристата спартанци,оглавявани от Леонид,пресрещнали ордите на Ксеркс край Термопилите:"Пътнико,в Спарта дошъл,разказвай как паднахме тук в дълга неравна борба,опазвайки завета на Отечеството!..."Майките им,по техните си обичаи,са ги изпращали на вярна смърт със сухи очи и сурово напътствие:"С щита или на него!"
Герой ли беше Крум,загърбил дворцовото охолство,за да осигури на народа си земя и спокойствие?Нима можеха да оценят държавническите качества на този "варварин" ромейте,след като бе вдигнал наздравица с черепа на техния император,бе заплашил свещената им столица?Осмиваха дори законите му,въвели ред в канството,които наказваха посягащите на чуждото,пияници,крадци и клеветници.Не бе ли сам Бог този,който наказа Никифор І Геник,оглавявал ромейте близо десет години?Така и не отвори той искрено душата си за християнските добродетели.Храмовете Господни бяха трън в очите му.Вместо да привлича в тях славяните,той ги прогонваше насилствено от земите им или ги обезличаваше с преселници от Исток.А с тях дойде от Армения павликянската ерес,която заплаши не само устоите духовни,но и светската власт.Кой бе по-голям варварин-божият избранник,противопоставящ лекомислено поданиците си не само със северните съседи,а с франки и араби или потомъкът на чергари,търсещи своето място под слънцето?Нима Крум не предложи мир на Никифор,след като той вече беше осквернил покойте му?..."Не щеш мира-на ти секира!"
Белокосата ми глава се мъчи да проумее имаха ли смисъл хилядите жертви,изпитанията,които сломиха сърцето на българския кан в разцвета на силите му,щом две години след неговата смърт Лъв V Арменец възвърна на ромейте Адрианопол,Аркадиопол и други техни крепости?
Право на такава оценка имат единствено идните потомци на българския род,да благослови Бог бъдещите им начинания.Но аз съм свидетел как наследникът на трона Омуртаг поиска дръзко от самия император на франките Людовик Благочестиви да признае "границите и пределите"на канството му или "всеки да се пази"...
Такъв беше Крум Страшни.
Да се знае и помни!