автор: traveling_musician

Думи, думи, думи всякакви,
огледални или истински,
бели, черни думи, ято -
хвърковато или смислено...
Като рой светулки в тъмното,
думите са светофарчета,
сред които се озъртаме,
без да знаем правилата им.
Вечерта при тях ни връща
с грешките ни непоправени.
Думите са наша съвест,
дом или палатков лагер.
Те са в белите ни листове
от писмата незапочнати.
С тях приятели обиждаме
и предаваме задочно.
С тях се учим да обичаме.
С тях подпалваме огньове.
В тях замръкваме завинаги.
Сутрин тръгваме отново.
Думите целуват устните
и цигарен дим издишват.
Думите са чашка музика
и изтичат през клавишите.