автор: stiphenstrash

Данчо Каракачанина от години живееше високо в планината, където от млякото на неголямото му овче стадо правеше най-вкусния кашкавал в областта. През лятото помагаха жена му и снахата, отбиваха се и внуците. До падането на снега той обитаваше скромна колиба със стени от кирпич и покрив с тикли.
Понякога се случваше да не вижда хора със седмици.Тогава разговаряше с най-близкото му същество-Балкан,огромно овчарско куче,верен защитник на стадото от хищници и недобросъвестни хора.Тези периоди на привидна самота го бяха научили да уважава както своите ваклуши,така и планинските пасища,чистотата на дивата природа и населяващите я създания.
Миналата година зимата връхлетя прибързано,а брулещ вятър навя снежни преспи.Старият овчар и стадото му се оказаха блокирани.Нито той можеше да се прибере в селото,никой някой от близките му да го навести.Това обаче ни най-малко не го плашеше,защото разполагаше с високомаслено сирене,вино от червени боровинки и царевично брашно,от което понякога забъркваше ярма за подсилване на овцете-майки.
След като виелицата поутихна,старецът си спретна снегоходки,нарами старата ловжийска пушка и следван от верния Балкан,реши да пообиколи района за някой заек или глухар.По пътя кучето вдигна доста едра лисица.Овчарят можеше да стреля,но някак му беше жал да надупчи яркото й кожухче,което ту се мяркаше между елхичките,ту изчезваше в снега.Беше му приятно и весело да следи как рижата хитруша се връщаше обратно по следите си и си играеше с големия пес.Но в един момент видя как кучето замръзна на мястото си,сякаш горски дух го омагьоса,а лисицата използва странната пауза,за да изчезне в гората.Каракачанина ускори крачка,доколкото бе възможно,за да провери какво е станало с верния му приятел-крак ли счупи,умори ли се.И тъкмо се изкачи на билото,където стоеше овчарката,когато на десетина метра пред нея видя огромна мечка.Изправила се на задните си лапи,тя ръмжеше заплашително,с потънала в слюнки паст.
В този момент някъде зад него се чу лаят на ловджийски гончета.Заслушан в него,дядо Данчо изведнъж осъзна,че и той самият стой като изтукан.Междувременно обаче бе успял да зареди оръжието с бренеке,въпреки че не бе сигурен дали ще го използва,ако животът му не бе реално застрашен.През годините бе срещал няколко пъти този звяр,макар не така фронтално.Винаги се бяха разминавали вежливо и с разбирането,че всеки има свой запазен периметър в тази планина.
Внезапно отекнаха изстрели.Мечката изрева,застана на четирите си лапи и със завидна скорост изчезна сред покритите със сняг дървета и шубраци.Тогава се появиха трима ловци в маскировачни облекла,с бинокли и скъпи карабини с оптически прицел.Най-младият грубо заговори:
-Ти що не си гледаш пенсията,а си хукнал из гората с тази сачмалийка от Априлското въстание.Само ни попречи да думнем стръвницата!
-Стръвница е била прабаба ти в турско време.Мечката познавам отдавна.А вие имате ли изобщо разрешение за такъв лов?-наперено отвърна на обидата овчарят,а до него Балкан вече заплашително разголваше острите си зъби,раздразнен от възбудените ловни кучета.
Водачът на групата смъмри нервния си колега,извини се и обясни,че всичко е редовно,показвайки някакви листове.
-Накъде пое мечката,защото мисля че я ранихме и ще стане опасна?-попита той.
Каракачанина махна в посоката,от която се бе появило косматото чудовище и непознатите поеха по неясните следи.А самият той тръгна натам,където водеха едва забележими капки кръв,заличавайки следите с отчупен клон и дирейки къде се е скрила мечката,за да разбере колко сериозно е ранена.
Откри я в удобно убежище от преплетени кленове,покрито с еднометрова преспа.С неосъзната дързост,овчарят се доближи до ранения звяр,който само предупредително изръмжа,продължавайки да лиже мястото,където бе минал куршумът. Той бе пронизал левия хълбок,но слава богу,не бе останал в тялото,което бе обнадеждаващо.Дядо Данчо хвърли на мечката хляба и сиренето,с което се беше запасил и веднага тръгна да се прибира.В следващите дни,докато снегът се топеше,той не забрави горският властелин и носеше нещичко за подкрепа-все пак,беше периодът,когато мечката трябваше да трупа още масти,за да заспи спокойно в хралупата си за зимния си сън.Но един ден установи,че тя беше напуснала скривалището.
Към този мил спомен старецът се върна в един късен ноемврийски ден на следващата година,когато глутница вълци нападна в егрека овцете му.Щяха да пастисат цялото стадо,ако не се бе намесил Балкан и с лая си не го беше предупредил.Успя да застреля два от хищниците,но останалите нахапаха кучето.Един успя да събори дори и него.Тъкмо се готвеше да го докопа за шията,когато се чу мечи рев.Прозвуча така изненадващо и зловещо,че оцелелите вълци предпочетоха да се изнижат,без да са вкусили от жертвите на набега им.Мечката се успокой и с бавни крачки почна да се отдалечава.Спря за момент,обръщайки глава назад.После Каракачанина се кълнеше пред своите авери,че му е...намигнала.Демек,напомнила му:"Ако ние по комшийски не се поддържаме в нашата си гора,едва ли Бог ще ни се притече на помощ или ония с джиповете и пушките-помпи".
Диво животно,ама по-отговорно и по-благородно и от човека!