автор: RachelLevi

И все така е вгледано навън
окото – свети старата ключалка.
Бездумие е вътре, тишина
от тъмни утрини и сляпо пладне.

Привързаности – нежни изпитания
от възли, вкаменили сетивата.
Мълчат отдавна цели градове.
Мълчи и битието – тъмно, пусто.

Какво ли е мълчащият ти дом
пред гневната обреченост на Гордий?
Привързаности – страшни светове,
строени без отвъдности - но с котви.

Мълчи и гледай старата ключалка.
Отдавна е ръждясал този ключ.
Когато влезе, имаше луната ...
Днес свети възел - стар като въпрос.

Рашел Леви