автор: yoro

Стоиш безплътна. И не мога да те видя.
От взиране и светлината се износи...
Ще се роди ли след последното умиране
възкръснал отговор на гаснещи въпроси?

Пришпорени към теб препускат мисли,
а чувствата са водопади несъбрани.
От топлината всяка рана се пречиства,
леда топи се по замръзналите длани.

Зад тъмнината спорадично се прокрадва
блуждаещ лъч, очакващ новото си име.
Ще стоплиш ли обвивката му хладна,
или ще позволиш край тебе да премине?

Не стой така. Изплувай от мъглата.
Не чакай скоро дъждовете да отминат.
А щом усетиш пак растежа на крилата
последвай вътъра. И той ще ме открие.