автор: venipec

Лекува времето, а още ме боли.
Годините минават, а не стигат
да заличат в очите ми очите ти.
И още под клепачите ми вика
онази черна, няма пустота,
която ми остави вместо сбогом,
която ме разкъсва през нощта
и ме кръщава през вода и огън
със хиляди различни имена.
А истинското само ти го знаеш...
Не казвай, че минава любовта!
Не болест е.
Не лудост е.
Лъжа е!

Венцислава Симеонова