автор: ATOM

Залезът вяло допиваше своя абсент,
озадачен, че животът държи да е сивкав.
Несъвместима със здрача, ти грейна до мен
и с тебешир нарисува ми цветна усмивка.

Същият свят, но ударен с парче тебешир...
Смело нахлу през чертите му виделината
и обяви на световните граници: мир!
Ти с тебешир нарисува ми мир в необята.

Плисна абсента животът, унесено син,
с радостен възглас изля овехтелия навик.
Аз ли... останах с простора ти - несъвместим...
Ти отлетя. И парче тебешир ми остави.

Същият свят, но потънал във своя надир.
Сивкав животът отново, но по-непрозрачен.
Ти ми остави безценно парче тебешир -
драскам черта. Но не мога през теб да прекрача.