автор: Rodenavlotos

Ти познаваш ли гласа на тишината.
Не онази вътре във аквариума.
Не онази, горе в планината.
Не сред ледника, пропукал се от старост.

Тишината в хората дали познаваш.
Бездната, за птици недостъпна,
от която чувствата изплават -
мъртви риби на повърхността й.

Оживявал ли си в тази преизподня,
сред която думите умират
още във утробата безплодни
и на края на езика ти се спират?

Ако да, тогава си вида бозайник,
неописан в книгата червена.
И навярно си наясно с тайната
от какво сълзите са солени.