автор: Angelova_Rosi

Не се излиза лесно от тъгата.
А вярваш, че била опитомена!
Боли интензитетът на порастването,
разтеглянето в други измерения.
Ще свърши ли? Кога ще се пречистят
незримите контури на нещата!?
Покълват върху покривите ниски
дървета, пренебрегнали земята.
Сдобрен с това, което приближава,
навлизаш във кръга от послеписи.
Изстърган от ръжда се доверяваш
и всеки символ ти се струва близък.
Намира път към теб грижовна дума,
поникват птици в края на мъглата.
Прибрал непълнолетните безумия,
животът те лекува с топъл вятър.
Предаваш се в кръга. Развиделява
душата на разтворения център
и те приема вътре без остатък
със всички неритмични светлосенки.
И няма смърт. Страхът си е отишъл
с незримото докосване на ангел.
До теб е. А не може да го видиш,
преди да те превърне в жаден пламък.