автор: dressy

нашият последен град
ще бъде винаги Хавана
ще бъда винаги малка мулатка без коса
с име Мариета
ще плета шапки от тръстика
а ти ще отсичаш захарта
на всяка септемврийска сутрин
потекла в дланите ти
винаги
когато слънцето влиза в дупката на
зеницата ни
ще носиш бяла риза
напоена с мирис на тютюн и сълзи
нашият последен глад
ще бъде винаги Хавана
ще се храним с вълни и консерви
ще затваряме нощта между пръстите си
винаги ще ме сънуваш
да
ще си Ернесто или Виктор
забравил палтото си в долнопробен бар
ще обичаш луната ми
винаги
и следите от дъжда по мен
ръцете ми прегърнати
нашият последен глад
ще бъде винаги Хавана
ще ти сипвам ром в дебели мръсни стъклени чаши
ти винаги ще помниш името ми
изписано на ламарините на стария склад
аз винаги ще развързвам торбата с истории
когато мръкне в теб
винаги ще сме
двама държащи се за ръка
намерили обло камъче с форма на сърце
нашият последен глад ще бъде
винаги
Хавана