Подножието синьо на морето...
В краката му сме - хорицата ситни.
А то разлива щедрото си ехо -
безкрайно, непонятно, ненаситно.
Компанията вече бе пияна -
дойде Вълка - брадат и вироглав.
И думите му като морска пяна
разпениха и демоните в нас.
Седмина се надигнаха срещу му,
а аз ги укротих със поглед син.
Долях им от наченатото вино,
и изкрещях едно: да помълчим!
Вълка бе вълк, защото на гърба му
бе татуиран едър единак -
със козина посърнала до синьо,
с очи като сибирски остър сняг.
И вечерта потръгна. Тъмнокоса
поръси върху нас калпак звезди.
Забравихме, че може да сме лоши.
За малко бяхме - с литър- по добри.
На сутринта – зло слънце махмурлия
провря глава над облаци от мрак.
От вълците по вълци бяхме ние:
намерихме обесен единак.