автор: nellnokia

Оставям те до утре сутринта,
потапям се в прегръдките на мрака,
ала щом пукне бялата зора
душата ми отворена ще чака.

Сърцето ще отмерва ритъм стар,
светът зад кадър бавно ще се чуди
и пулсът му във синия простор
душата ти ще иска да събуди...

Но ти ще спиш във бяла тишина,
безмълвието ти ще ражда зими,
в черупката на твоята душа
импулси ще прескачат... като рими.

Ръката ти е нежна и добра...
Ръцете ми с ръцете ти говорят.
О, ако мога да заспя сега,
а ти очи за мене да отвориш...