 |  Нощта - огромен пуст хангар
затваря свойто отражение
в мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят.
Крилата им оставят
силуети
върху премазаните
къщи.
Кое летище ще ги приземи...?
Един побягнал метеор
догаря -
свещ в бялата мъгла,
която никого обратно не завръща...
Публикувано от aurora на 14.11.2013 @ 10:12:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Нощ" | Вход | 8 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 12:53:51
(Профил | Изпрати бележка) | От сърце ти благодаря, Лео! И за оценката и за коментара ти!
Просто използвам повода, за да споделя съвсем искрено нещо.
Аз пиша винаги конкретно. Моите образи са понякога толкова точни, че започват да звучат като чиста символика. А Бог ми е свидетел, че никога не влагам символика в своята изразност. Но и да се възприемат символично, това също не е лошо. Просто онова, което аз си мисля, че съм заложил явно се разминава с впечатлението, което оставя у другите. Такава ми е съдбата. Както казват - не можеш да избягаш от съдбата си!
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Нощ
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 14.11.2013 @ 13:31:41
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че веднъж коментирах многопласовата структура на творчеството. За съжаление не го умея, но винаги ми е приятно да го срещна при друг. Смятам, че тя се познава по това до колко написаното ти се струва познато. Своебразното Дежавю те прави съпричастен, макар автора да е описал съвсем други места и събития. Или чувства и образи. Но ти сякаш го виждаш на голям екран, чуваш звуците и усещаш миризмите му. Така се е случило и в тоя конкретен твой текст. Затова го харесвам, а символизма винаги ни съпътства: нощ - хангар; полет-мечта; метеор - желание. Рекомбинациите са много и всеки е свободен да избира своята.
Поздрави, ММ! |
]
Re: Нощ
от missana на 16.11.2013 @ 16:30:31
(Профил | Изпрати бележка) | Много точно разяснение. Връзката с Deja Vu силно ме впечатли.
Благодаря ти, Лео! |
]
Re: Нощ
от Rodenavlotos на 14.11.2013 @ 10:28:47
(Профил | Изпрати бележка) | Една такава нощ може да бъде метафора на много неща. Може да бъде метафора на твоя собствен живот. Може да бъде метафора на Живота по принцип, като физическа, биологическа и философска категория. А може и да е съвсем конкретна нощ. Каквито и на мен са се случвали понякога. Един огромен пуст хангар, в който си затворен сам, със собствената тишина. Търсиш да видиш някаква светлинка, но не намираш и не си сигурен дали изобщо ще съмне.
Но каквото и да е, това стихотворение буди много поводи за размисъл.
Поздрави, Мисана! |
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 12:48:26
(Профил | Изпрати бележка) | Голяма благодарност за оценката и великолепния ти коментар! Хващаш всички нюанси на текста ми.
Твой: Мисана |
]
Re: Нощ
от kameja на 14.11.2013 @ 12:59:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Оригинално - "мълчалива истерия", метеорът като свещ в мъглата -открояващ се образ. |
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 13:40:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Камея! Много точно попадна в основните "биологически активни точки" на стихотворението ми. През далечната 1980г. предложих този текст в сп."Пламък". Тогава един от завеждащите отдел поезия бе Рада Александрова. Поетеса, чийто литературни достойнства не искам да коментирам. Но тя изпълняваше ролята на цербер. В стаята бе и Живка Балтаджиева - друга поетеса, нещо като заместничка на Рада Александрова. Рада прочете стихотворението ми и каза: "Не може летище да приземява самолети. Самолетите се приземяват на летищата." Живка се обърна към нея и каза: "Защо бе Рада. Аз пък съм чувавала, че летищата приземяват самолетите." Тогава Рада добави: " И как така мъглата не завръща метеора. Това е недопустим изказ. На български се казва - метеорът не се завръща от мъглата. Научете се на правилен български." Тогава отново Живка се намеси с думите: "Според мен той е искал да одушеви метеора, а мъглата да изглежда като негов похитител.". Рада само отговори: "Да го каже тогава правилно, а не така изчанчено." И се обърна към мен: "Вие трябва да знаете, че сп."Пламък" публикува само талантливи автори. Така, че когато се научите да пишете на правилен български език, заповядайте пак." За съжаление и досега не съм се научил да пиша на правилен български език. А Рада Александрова, която по онова време бе член на съюза на българските писатели, с отлична заплата и множество тоталитарни привилегии, след 10 ноември 1989г. най-неочаквано се отзова в редиците на онеправданите от Живковия режим и стана активен член на СДС. Същото се случи и с друг неин колега от сп."Пламък" - поетът Иван Теофилов, който също се оказа пострадала от тоталитаризма личност. "Ех времена, ех нрави...". А това го разказвам за вас - младите, за да знаете в какви времена живяхме ние, от по-старата генерация. |
]
Re: Нощ
от kameja на 14.11.2013 @ 14:21:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Колоритна случка, а ти така живо я разказваш, сякаш присъствах там. Имаш талант и за проза, според мен. Може и да си писал проза, не знам. |
]
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 19:49:31
(Профил | Изпрати бележка) | Това, което разказах е едно към едно. Все едно пак ми се случва. Мога да напиша роман за това как ме провалиха в поезията. Но може би е за добро. Съхраних се без да конформирам, нещо, което мнозина мои познати заплатиха като цена, за да издадат стихосбирки.
Ти си права, писал съм разкази и философски есета. Може по-нататък да пусна нещо от тях в ХуЛите. Благодаря ти още един път за вниманието.
Твой: Мисана |
]
Re: Нощ
от mirei на 14.11.2013 @ 14:14:58
(Профил | Изпрати бележка) | в онази нощ
в нейния празен хангар
живота си хвърлях
с толкова нежност и ярост -
почти като зар
това е част от мое стихотворение, още е в нета
какво ще кажеш, missana? |
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 16:35:47
(Профил | Изпрати бележка) | Уважаема/и/ mirei!
Ще кажа само, че моето стихотворение в печатен вид е публикувано в сп."Хермес" ISSN 0861-1947 /находящо се в Националната библиотека в София/, като част от цял цикъл стихотворения. Публикацията е преди повече 12 години. Естествено не допускам мисълта, че използвайки думата хангар си знаел/а/ за съществуването на моето стихотворение. В допълнение ще кажа, че същото мое стихотворение, дълго преди публикуването му в сп."Хермес", бе включено в състава на 2 стихосбирки, озаглавени "Самотни рими" и "Свещ за самота". Те съответно бяха заведени, както следва в следните български издателства:
1. "Свещ за самота" , вх. № 1238 / 04.11.1983г. в издателство "Народна младеж"- София / с отговарящи редактори: Емил Рупел, Петър Андасаров, Петко Братинов/
2. "Самотни рими", вх.№ 437 / 18.05.1984г. в издателство "Народна младеж"/ със същите цитирани по-горе редактори/
3. "Самотни рими", вх. № 1547 / 17.08.1983г. / в издателство "Георги Бакалов" - Варна /с отговарящи редактори: В.Кържилов, Кр.Машев, П.Анчев/.
С това искам да поясня, че въпросното стихотворение е написано преди 1983г., вероятно по време, когато не си бил/а/ още роден/а/.
Естествено, не съм толкова дребнав, за да разследвам въпроса за приоритет /повдигнат от теб/ на употребата на думата хангар по отношение на нощта. Подобна комбинация, вероятно се е родила и в други глави. Възможно е дори да е била използвана и преди моите стихосбирки и публикации в сп."Хермес". Но няма как да науча за това, ако някой не ми пише изрично.
С най-голямо уважение: Мисана
П.С. Ползвам случая да известя всички, че ,поне до момента, в ХуЛите публикувам само отпечатани преди доста време от мен стихотворения в списания или в периодичния печат. Това е по причина, че подобен инцидент се случи вече на два пъти и с Атом, който трябнаше да преживее горчиво разочарование, за което искрено съжалявам. |
]
Re: Нощ
от mirei на 14.11.2013 @ 19:30:40
(Профил | Изпрати бележка) | :)не знам дали да съжалявам, missana, но не съм чела стихосбирките ти, и не защото не съм била родена, просто не са ми попадали в полезрението.
Ще отмина великодушно индиректния ти намек за някакво тесногръдие и дребнавост и ще си запазя правото да повдигам всякакви въпроси.
Та, да попитам - защо публикуваш стихотворения отпреди 30 години. Честна дума, при цялата ти вежливост, не бих искала да бъда язвителна, но за мен е почти същото като това, да носиш още абитуриенския си костюм.
Не го разбирам, да кажа направо, че си е леко странно.
хубава вечер от мен! |
]
Re: Нощ
от Iszaard на 14.11.2013 @ 19:44:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихотворенията на Бодлер, Вийон, Байрон, Пушкин... да не продължавам, са писани преди много повече от 30 години! Но все още са актуални, Мирей... В тази връзка искам да отбележа, че не съм забелязала в правилата за публикуване в сайта нещо, което да навежда, че има ограничение за времето, в което са писани поместваните тук текстове. |
]
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 20:03:42
(Профил | Изпрати бележка) | Ами, mirei, публикувам, защото активно ми пречеха преди 10 ноември да го правя. Не знам, пробвала ли си през този период да издадеш нещо със собствени сили. За твое сведение споделям, че за период от 10 години, успях да публикувам, изцяло със собствени сили и без всякакви протекции, едва 9 стихотворения. Три от тях бяха пуснати умишлено в осакатен вид. Извадено беше най-ценното като текст от тях, за да не внушава "опасни" настроения на българския читател. Ти искаш от мен да не си обличам "абитурентския" /както го наричаш/ костюм и да продължавам да стоя на "скамейката на наказаните". Но скъпа ми Мирей, какво да правя, като този абитуриентски костюм с нищо не е по лош от "поетичните костюми на Версаче" на мнозина пишещи от поетичното братство. Така, че смело излизам на сцената с него. Ако моите одежди не ти харесват, може просто да не ги забелязваш. Не бих се обидил. Вероятно никой от тримата не би загубил. Имам предвид: теб, Поезията и аз.
И не съм направил намек, че си тесногръда. Ни най-малко. Но Младен Мисана е последният от пишещите на земята, който би заимствал нещо от чужда творба, включително и от твоя.
И така, с твое разрешение, продължавам да публикувам в ХуЛите.
Желая ти приятна вечер! |
]
Re: Нощ
от Meiia на 14.11.2013 @ 16:38:58
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубави образи, запомнящи се!
Спрях се пред премазаните къщи, разсъждавайки върху смислите им, но точно те ме отведоха до обобщението в края на стихотворението, разполагащо усещанията ми и в неземни измерения. |
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 17:01:30
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти най-сърдечно, Мея, за оценката ти и за този положителен отзив-коментар! От автор като теб, това значи много за мен. Трогнат съм!
Пожелавам ти нови творчески успехи в полето на Високата Поезия!
Твой: Мисана |
]
Re: Нощ
от Iszaard на 14.11.2013 @ 17:05:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Цял ден си мисля за пътуване и едва сега се събрах да кажа две думи за това стихотворение. Напомня ми на сцена от филм - то е мултифункционално, със звук и цвят, с усещане за допир... И във всичко това мирисът успява да надделее, да е дори преди зрението... :) Поздрав! |
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 17:14:51
(Профил | Изпрати бележка) | Много ти благодаря, Нели! Правиш удивителни наблюдения.
Много ми се иска да си щастлива и весела, а не тъжна. Но тогава пък си мисля, че Поезията би загубила. Но искам да си умерено тъжна - точно толкова много, че да имаш нужното вдъхновение...и точно толкова малко, че тъгата да не ти наврежда.
Твой: Мисана |
]
Re: Нощ
от Iszaard на 14.11.2013 @ 17:43:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Мисана :) Успя да ме развеселиш с отговора си. Това, което писах за твоето стихотворение е факт - поне в моето световъзприятие. Обичам синкретизма в изкуството. Влече ме към един едновременно дълбочинен, но и многоизмерен (снабден сякаш с много очи) поглед на изкуството към света и към самото себе си. |
]
]
Re: Нощ
от Gorqsht_snqg на 14.11.2013 @ 22:21:46
(Профил | Изпрати бележка) | Мисана, не само след 30, но и след три пъти по толкова този стих ще се чете и вълнува. Стига да са останали все още души, които ценят стойностното, а не просто мирейци. Слава Богу, няма да съм сред живите тогава, за да открия сама за себе си!
И този твой стих като всичко, което съм чела от теб до сега влиза в душата ми като гръм и пообръща разни подредени, забравени чувства..."Нощта - огромен пуст хангар затваря свойто отражение в мълчаливата истерия на тишината..." - това извиква толкова жив образ в съзнанието ми, че мога да се закълна, че е нещо напълно реално, което усещам със сетивата си...Сигурният знак на гениалното писане, както е отбелязал Е.Л. Доктроу. Успяваш да предизвикаш физически усет за тази нощ в мен (а както виждам и в други читатели) без тя да е част от физическият ни свят. Това е изумително! Моите поздравления и сърдечни поздрави: Дени
П.П.С. Ти нещо май си разгневил Боговете, че все на теб ти пращат разни недоволстващи потребители с безкрайно празни претенции към творчеството ти?! И като се замисля, май ти на тях си им пратен...;) |
Re: Нощ
от missana на 14.11.2013 @ 22:44:12
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти много за оценката, която ми даде и за тези толкова хубави и вълнуващи слова. Защото знам, че казваш това, което мислиш - без преструвки и увъртане. Но не следва заради мен да си навличаш тнева на други от сайта. Винаги и навсякъде има недоволни. И звездите да им сваляш пак ще е така. Мъдростта изисква да се опазим, доколкото можем от излишни конфронтации. Конкретният случай може напълно да бъде забравен и да съхраним енергията си, както ти, така и аз, да напишем нещо съществено. За мен очевидно ще се наложи да върша това в абитуриентски костюм, не дай си боже и в раиран!
Най-искрени поздравления за този твой невероятно добронамерен коментар! Оставам твой длъжник: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 628
ХуЛитери: 2
Всичко: 630
Онлайн сега:
