автор: rumpel

В разпъпилото цвете на дъжда
дъгата е разпръснала полени.
Две тичинки поглеждат под вежда
към блясъка на тревното зелено.

Искри Земята - ценен изумруд
от свежи капчици вода измита.
Върви дъждът по своя път - нечут -
омесвайки с длан слънчевата пита.

И всичко би завършило така
на грейналата като ръж планета:
пиеса звучна за една ръка,
а другата прегръща дъждовете.