„Но светът внезапно полудя”
Мартин Спасов
Като част от небесна зависимост
натроших на парчета света.
Огледално простенаха мислите
и такъв страшен съд заваля.
Побеляха без време надеждите,
че живее сред тях неприсъщ,
но отгледан от облаци тежки
неприличащ на никой друг дъжд.
А разля се съвсем обичаен,
та подгизнаха всички площади.
Оголях без душа и без тяло,
само с няколко клисави хляба.
Не разбра. Той стоя надалече.
Попрегърби сърце и застена.
Цял вагон сол и вятър изтече,
а дъгата я стегна корема.
После тръгна слухът, че се ражда
тишина от пропукана стомна.
Но звукът й се давеше в сажди,
а отвътре растеше отровен.
Капки смърт. Дъх на къси отсечки
Мрак зазидан в хралупа на сова.
Превъртя застоялата вечност
и светът се намести отново.