автор: albicia

Отрича ни студена празнота:
от безлюбов вселена вледенена.
Случайният проблясък на страстта
от грешна преднамереност простен е.

Спасени сме – удобно се мълчи
в пространството изпразнено от думи;
безпаметни до степен „незначим” –
галактики се реят помежду ни!

В спиралите на други светове
изящно се взривяваха свръхнови,
покорно се разделяше на две
уютът охраняван от окови...

Пророчества – нездрава суета –
пропуква ги зора, отвъд предела!
...боли дори след края на света,
а просто значи, че сме оцелели.