автор: KBoianov

И когато Смъртта надвисна над мене,
ужас и униние ме обзеха
и запратиха в бездната,
де сумрак и тление
като мъгла обгръщат съзерцанието.
И безнадежно застинали дървета
ронеха сълзи в тиха погибел.
Там имаше стъпки и скелети
на поддалите се да останат.
И извиках скръбно за недовършеното,
що обет съм дал на Господа
да се напише.
И като се покаях за слабостта си,
една горещина ме обгърна
и изправи сърцето ми.
Нямаше път,
но нозете ми сами намериха пътя
към просветлението.
И тогава ангелът в мене рече:
- Не е унинието път за праведния.
Аз бях през цялото време с тебе,
маловерецо!
Повярвай в небесната десница,
дето те подкрепя
и изпълнявай Божията заръка!
Амин.