автор: dumite

„Разкаяние
Разкайваш се,
печални ветре, но късно е да оплодиш
изкоренените нощес дървета.”
/ Владимир Виденов/

Не се разкайвам!
След мен дърветата...
Без корени...

Така и не родиха
А може би не трябваше
да раждат.
А може би така и трябваше
да не родят..
Понякога отровни
плодове
Убиват слънцето
и слънчеви лъчи
залязват
и кървят.
А вятърът...
А вятърът
бе безнадеждно Влюбен
... в лъчите му.
И топлината...
Когато в гората
беше много,
много тъмно...
Развихряше се
Вятърът.
След него
Дърветата
Без корени...
Безплодни.
И смееше се
слънцето...
в Жълто.
А може би
Така е Трябвало.
Да духне
Неразкаян Вятър.