автор: auco2

Галя пресичаше площадчето и бързаше да се скрие в градинката на сянка. От три дни беше в това малко градче, в което й предстоеше да работи две години по проект. Беше опознала вече улиците около центъра и пътя от работното си място до квартирата.
Градчето й се струваше спокойно, но забеляза, че има много цигани. Колегите й я бяха успокоили, че са кротки хора, но, макар и рядко, се случват инциденти.
Беше стигнала вече целта си – малко бистро с масички под дърветата – когато край нея притичаха група циганчета не по-големи от 12 – 13 години. Те се смееха, крещяха нещо на цигански, обръщаха се назад и правеха неприлични жестове. След тях тичаше някакво същество с бяла, рядка, мазна коса, сини изпъкнали очи и... балтон. То хвърли след децата камък, измуча нещо нечленоразделно, удари подмишницата на дясната си ръка с лявата, показвайки едновременно среден пръст, и отново измуча. След това я забеляза. Усмихна й се широко и отчетливо изрече:
- Е, майно-о-о, може би?
Това едновременно я развесели и трогна. Влезе в близката баничарница, купи една баничка и я подаде на това същество, което се оказа мъж, българин – „селския кротък идиот” по думите на продавачката. Мъжът малко рязко я издърпа от ръката й и лакомо отхапа половината наведнъж. След това помами бездомното куче, клечещо наблизо, и му хвърли другата половина. Ухили се отново на Галя и, издавайки нечленоразделни звуци, тръгна нанякъде, следван от благодарното куче. Галя видя двама от новите си познати и седна при тях в бистрото.
...

В петък работиха до късно – трябваше да довършат спешни отчети. Един колега й предложи да я закара до квартирата, то Галя искаше да походи сама в топлата септемврийска вечер. Беше се убедила, че градчето е спокойно, но малко се плашеше от зле осветените му улици. Почти стигна до площадчето, когато от входа на близкото заведение излязоха двама мъже на около 30 години, видимо пияни. Единият я забеляза и похотливо се захили, при което в устата му блезна златен зъб. Другият безцеремонно я хвана за ръката и с цигански акцент каза:
- Много си хубава, ма, гадже!”
Галя се дръпна и се опита да ги заобиколи, но те отново й преградиха пътя. Внезапно единият се свлече на тротоара. Секунда след това камък удари втория по ухото и той яростно напсува, обърна се и тръгна заплашително към неизвестния нападател. Галя чу познатото й „На-а-а, майно-о-о!” и видя селския идиот. Той показваше среден пръст на циганите, пляскаше се по коленете и се смееше. Вторият циганин се свести, стана и също тръгна към идиота. Тогава той извади от джобовете на балтона си още камъни, метна два по нападателите и един... във витрината на близкия магазин. Писна алармата на охранителната система. Циганите моментално изтрезняха и хукнаха да бягат. Идиотът пак се закиска, запляска с ръце. После се обърна към Галя, усмихна й се някак по-меко, намигна й и каза:
- Е, майно-о-о, може би?