ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 777
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 777
 |  ...но дълго бяха корените ми въздушни
Д. Тонев
Въздишката на ябълката бяла
поръси цвят по камъните в двора
а слънцето по плочника премества сенките
като че
отпраща времето
с невидимо движение
Перденцето дантелено играе
и от прозореца наднича детство
със дързък тен
с очите на безкрая
с издрани лакти и ожулени колене
от падането с колелото...
Как се летеше със велосипеда
припомня вятърът в косата разпиляна
в червената ми рокля като залез
Когато си на девет и на десет
миришеш на сапун и чисто слънце
на чубрица
на мащерка и мента
изобщо корена не те вълнува
Така си вързан здраво за небето
ръцете ти единствени криле са
разперени встрани на колелото
летиш по стръмното
стремително
безстрашно
Подкрепят те на облака лицата
и вятърът
и слънцето
и лятото
Единствен белег и сега напомня
за твоя тънък бял небесен корен
Публикувано от alfa_c на 06.11.2013 @ 20:52:55
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 15
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Въздушен корен" | Вход | 19 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Въздушен корен
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 07.11.2013 @ 14:27:50
(Профил | Изпрати бележка) | "Така си вързан здраво за небето
ръцете ти единствени криле са"
Така те забелязах и пипитах:
- Дали ти още по небето скиташ,
дали отново ще помахаш с длани
зареяна в небесните поляни?
:)
|
Re: Въздушен корен
от Marta на 07.11.2013 @ 16:00:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Когато мога скитам, цветна Ида.
И се надявам един ден да се видим.;)
Скоро те мислех. Даже за малко се разминахме в петък.
Утре е награждаването на конкурса Ханчев и Георги Госпднов гостува на града. В галерията. |
]
Re: Въздушен корен
от dandan на 06.11.2013 @ 21:24:25
(Профил | Изпрати бележка) | Отдавна подозирам, че имаш и небесен корен:)))
А червената рокля така ти отива! |
Re: Въздушен корен
от Marta на 06.11.2013 @ 21:29:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Аз знам, че ти имаш такъв, пиринска орхидея.
Всички имаме като деца такъв корен...С годините изтънява, понякога се къса.
(червени рокли нося от съвсем малка, когато паднах жестоко с колелото бях тъкмо с такава:)
Благодаря, Дани! |
]
Re: Въздушен корен
от roza1 на 06.11.2013 @ 21:31:22
(Профил | Изпрати бележка) | Така си вързан здраво за небето
ръцете ти единствени криле са
И кой ни развързва?
А може би със същото въже
нагоре ни изтеглят...
до звездите.
Поздрави Марта! |
Re: Въздушен корен
от Marta на 06.11.2013 @ 21:41:02
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Като деца нямаме нужда от доказателства за нищо. Вярваме на всичко. Липсва ми тази вяра. Понякога просто си я изваждам, колкото и да не е зряло(:)
Поздрави, Роуз Ан! |
]
Re: Въздушен корен
от Omaia на 06.11.2013 @ 21:44:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Ефирно и полетно е тук при теб, Марта. |
]
Re: Въздушен корен
от zebaitel на 06.11.2013 @ 22:48:26
(Профил | Изпрати бележка) | Единствен белег и сега напомня
за твоя тънък бял небесен корен
Отдавна си знам, че имаш небесен корен!!! |
Re: Въздушен корен
от Marta на 07.11.2013 @ 06:48:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Всъщност доста си мислех за разминаването на "въздушен корен" с "небесен корен". Сякаш само в детството разликата е заличена. Няма значение.)
Благодаря, Живе! Ядчице:) |
]
Re: Въздушен корен
от mariposasenelalma на 06.11.2013 @ 23:38:30
(Профил | Изпрати бележка) | А може ли белегът да ни върне в онова стремително безстрашно летене по стръмното?!
Прекрасен стих, Марта!
Благодаря,че прочетох! Поздрави!:) |
Re: Въздушен корен
от Marta на 07.11.2013 @ 06:50:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ами понякога ми се струва толкова далеч - преди 30 години във времето, че било ли е, не е ли било...Белегът обаче казва - било е!
Аз благодаря!:) |
]
Re: Въздушен корен
от Rodenavlotos на 07.11.2013 @ 06:17:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Вълшебно красиви образи си създала, мила, просълзи душата ми! |
]
Re: Въздушен корен
от daro на 07.11.2013 @ 07:51:02
(Профил | Изпрати бележка) | "...но дълго бяха корените ми въздушни"
докато "пауни мътеха пълнолуния" (по памет - без претенция)
Добри е... "принца на надеждата", а ти - бялата й въздишка. :)
Поздравление!
(.) |
Re: Въздушен корен
от Marta на 07.11.2013 @ 15:16:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Пауни и пълнолуния. Въздушният корен е като протегната към въздуха ръка...опит да се заловиш за небето, обикновено напразен/ Мен ми загорча от това внушение и го преобразих. Щеше ми се да му вменя друго значение.
Благодаря! |
]
Re: Въздушен корен
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 07.11.2013 @ 08:01:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздрав, Марта! И честита награда от конкурса в Пловдив! |
]
Re: Въздушен корен
от nina_nina на 07.11.2013 @ 09:10:13
(Профил | Изпрати бележка) | Марта, разрева ме!
Благодаря ти! |
Re: Въздушен корен
от Marta на 07.11.2013 @ 15:28:29
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ех, Нинка. Ето го цялото стихотворение на Д. Тонев
Село
Искам да живея тук.
И под луминисцентната светлина на ябълката
да пия от пукнатата чаша на розата.
Но дълго бяха корените ми въздушни.
Дали ще ми достигне плът, за да се изкача
от долната до горната земя.
Благодаря!
|
]
Re: Въздушен корен
от mariq-desislava на 07.11.2013 @ 11:54:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Май всеки от нас си има такъв белег, но сме забравили произхода му, също както в "Мери Попинз" Анабел забрави бебешкия език и стана част от света на големите. |
]
Re: Въздушен корен
от azzurro на 07.11.2013 @ 16:39:43
(Профил | Изпрати бележка) | Това е специален белег Марта за който ни напомняш и който никога няма да забравим само сме го скрили много на дълбоко. Великолепен стих Марта с аромат на... както казваш "миришеш на сапун и чисто слънце
на чубрица
на мащерка и мента"
какво повече от това и едно небе! Стопли ме! |
Re: Въздушен корен
от Marta на 10.11.2013 @ 19:39:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Като мълния - небесен корен:)
Не съм сигурна точно на какво мирише слънцето в детството, всъщност е букет от аромати - слънчеви кайсии, мерудия, нагрети тротоари, лимонада, виолетка, мента...джоджена в гозбите на баба...изобщо мирише на чисто.
Добре, че имаме тези спомени - да топлят.
Поздрави, азуро! |
]
Re: Въздушен корен
от Ufff на 07.11.2013 @ 21:27:53
(Профил | Изпрати бележка) | Балсам си ми.
Понякога ти се чудя. Как съумяваш да съвместиш толкова зрялост в предаването на емоцията - премерено, с майсторско фрагментиране - с лудешкото препускане из детството.
"в червената ми рокля като залез", йее! |
]
Re: Въздушен корен
от Dimi на 11.11.2013 @ 20:12:07
(Профил | Изпрати бележка) | Ако нямаше небесен корен, щеше ли да пишеш така хубаво?
Поздрави от другия край на космоса! |
Re: Въздушен корен
от Marta на 11.11.2013 @ 20:30:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Той е въздушен, дори аз не съм разбрала как е станал небесен в края. По-скоро в началото...Децата пратят такива грешки, смесват, разменят значения. Дъщеря ми казваше - родилна черта, семеен белег и тем подобни:)
Поздрави, Дими! |
]
Re: Въздушен корен
от Fyon (fyon@abv.bg) на 10.12.2013 @ 11:12:11
(Профил | Изпрати бележка) http://fyon2013.wordpress.com | Чудничко бе, Марта! Думите ти са като сапунени мехури - вътре светлина и дъги.
Ама аз не съм си прекъснала въздушния корен. И ич не вЕрвам, че ти си. |
Re: Въздушен корен
от Marta на 11.12.2013 @ 18:40:47
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Сапунени мехури с подвижни картинки вътре. Беше ми приятно да погледна през фьонското око:)
Знам за теб, ти си летиш така, хвърчилке, вързана за небето;) |
]
Re: Въздушен корен
от rajsun на 19.12.2013 @ 21:03:06
(Профил | Изпрати бележка) | "...Отивам да се хваля на света,
че те познавам..." - ))) |
]
Re: Въздушен корен
от miglena на 27.12.2013 @ 10:06:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | !!!!!!!!!! Ухание на детска душа, малко ми визуализира приказката за бобеното зърно, което стига до небето, но в твоята приказна градина от този корен се спуска към нас живителния сок на Живата вода !!!!!!!!!!!!!
Пием вечната младост на Вселената от твоите слова!!!!!!!!!! |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
