автор: iszaard

Морето. Как ми шушнеше по стъпките
от вятърната младост, та до днес...
Изпънато по гръб или пък тръпнещо
извило се по фибрите си песенни.

Морето. Мой приятел - най-любимият,
ме съпроводи през изминалите дни
до този миг, усмихнато застинал,
във който осъзнах, че съм спасила

на съкровената си радост ласката,
на всичките си чувства нежността,
на мисълта си-странник пластовете.
Спасила съм се някак от света,

студено безразличен към живота,
удобно окопал се в завистта
и неправдив до сетната подробност.
С морето... Най-любима самота.