автор: hristam

Там отвън е друга планета.
Или може би-друга Вселена.
Аз се случих на тази, проклетата,
и не съм винаги в настроение
да ги гледам как гонят призраци
по трошливи от стъпки пътеки,
как си търсят някой удобен за гризане,
/а пък някой си някога търсел човекът/,
как не вярват на дума добра от приятел,
но запомнят до звук всеки удар от враг,
а мълчанието, дето са чували, че е злато,
е ръждясала котва, зарита в отсрещния бряг.
И когато ме сочат, не с пръсти
/понеже са свити по навик в юмрук/,
а с претеглено точно до грам уморено присъствие,
аз винаги ще съм в настроение да бъда тук,
точно тук,
където ме има даже когато отсъствам.