автор: hana

Крадя любов. Крадя любовни нощи,
които май на друга се полагат.
И искам още. Вечно искам още…
Души ме нещо и ме стяга… Стяга…

Аз тайно вземам и раздавам тайно
това, с което някои търгуват.
Живея между две посоки крайни
и винаги готова за сбогуване.

А знам закона неизбежен
на моето нелепо съществуване –
че любовта е тук игра небрежна,
взаимността пък е бленуване.

И ясно е като на длан написано –
не чакам нищо и не мога
да искам аз, така орисана –
да давам и да вземам огън.

Подпалвам с пръсти и с очи мъжете
и лягам аз като змия студена
в сърцето им, и готвя си въжето,
с което ще се отърват от мене…

Храна парлива нося със сърцето.
Задачата си зная наизуст –
да храня с тялото си мъжки псета,
тъй както хората нахранил е Исус.