автор: chavdarov

В този град, като охлюв пълзящ в равнината,
със черупка, по–пъстра от диня самотница
и рогца, изхабени от вечно подмятане,
нещо случва се – повече в клюките, малко в живота.
Кой кого е предал или пак е натопил –
туй е пъпната тема на всички одумници.
Да се чуди човек как душите им опаки
разминават се честно из правите улици.

И какво ли остава за хората хрисими,
дето в бесния делник приспивно се кумят?
Те до гроб все не смогват дори да посричат
по буквара изтрит на съдбата прокудена.

В моя сбъркан живот имах мъдри учители,
но до днес не преглътнах урока библейски:
как се става апостол сред стадо езичници,
как се удря камбана в глави тилилейски?

И докато съседът краде с морни шепи,
а жена му с поредния мъж проповядва морала си,
Оня – другият в мен,през зъби ще нашепва:
"Луд е поетът, градът е нормален!"